Решение № 613 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1820/2009 г.

ВКСIII гражданско отделение15.10.2010 г.докладчик Емил Томов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1526 от 01.10.2009г по гр. дело № 2250/2009 г. на П. окръжен съд

Мотиви

Решение № 613 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1820/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ОП"Ж. " Общ . П., срещу решение № 1526 от 01.10.2009г по гр. дело № 2250/2009 г. на П. окръжен съд по трудов спор, с което след отмяна на решение от 08.07.2009г на П. районен съд са уважени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1,2,3 вр. 225, ал. 1 от КТ за отмяна на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради несъобразяване със закрилата по чл. 333, ал. 3 от КТ. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила по разпределяне на доказателствената тежест и поради необоснованост. Неправилно е възприето, че ищцата се ползва със закрила по чл. 333, ал. 3 КТ като чл. на синдикално ръководство, при положение, че при нейния избор в синдикалната организация не е уточнено качеството й на първи и единствен секретар, а са били избрани двама секретари. Ответницата по жалбата Л. С. Р. не е заявила отговор С определение № 120 от 29.01.2010г на ВКС, III г. о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по въпроса кой носи доказателствената тежест в трудовия спор относно релевантния факт, кое от лицата, избрани секретари в ръководството на синдиката, в случай че са повече от един, се ползва със закрила и какви изводи обуславя обстоятелството, че съответната синдикална организация не е дала съгласие за уволнение по чл. 328, т. 2 от КТ за конкретното лице, но също и не се удостоверява качеството му на по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на КТ. По този въпрос решаващо се е произнесъл П. окръжен съд в обжалваното решение като е приел, че всеки факт от значение за законосъобразността на уволнението, включително наличието на предварително отправено изрично запитване от работодателя кой от двамата избрани секретари е в ръководния състав (съгл. § 1, т. 6 от ДР на КТ), е в доказателствена тежест на последния и дори по делото да е останало неизяснено дали ищцата е била избрана като секретар -член на ръководството, или не, довод за игнориране на закрилата по чл. 333, ал. 3 от КТ работодателят не може да прави. По въпроса, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане по същество и предвид обстоятелствата по делото, Върховен касационен съд намира следното: Като свързан с проблематиката по тълкуването на на § 1, т. 6 от ДР на КТ във връзка със закрилата по чл. 333, ал. 3 от КТ в доказателствения процес по иска за отмяна на уволнението поради незаконосъобразност, въпросът от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото се поставя случай на решаващата липсата на доказателство, което при наличие на избрани повече от един секретари на синдикалната организация, да изключи извод съкратената ищца да е именно синдикалният секретар по смисъла на на § 1, т. 6 от ДР на КТ. След като само един секретар се явява член на синдикалното ръководство и се ползва със закрила по чл. 333, ал. 3 КТ, въпросът за положителното установяване на това качество се подчинява на правилото, че работодателят, който е изискал, но е получил отказ за предварително съгласие на синдикалния орган за конкретния синдикален деец, следва да установи законосъобразност на уволнението. От липсата на пряко доказателство, сочещо изрично и поименно ползващи се със закрила председателят и един от израните в синдикалната организация секретари, работодателят не може да черпи довод за законосъобразно игнориране на закрилата по чл. 333, т. 3 от КТ в случай, че не е изискал предварително и не разполага с подобно удостоверяване в процеса. Не може да се приеме по презумпция, че щом в ръководството на синдикалния орган са избрани повече от един секретари, без предварително и изрично уточнение кой е в ръководното положение и се ползва със закрила при уволнение, отказа да се даде съгласие от синдиката за поисканото уволнение няма последици, докато не се докаже кой е "първи секретар". Решаващо при прилагането на доказателствените правила в трудовия спор е обстоятелството, че въпросът за доказателствената тежест по общите правила на чл. 154, ал. 1 от ГПК се поставя не с оглед установяване предпоставките на едно право от ползващия се със закрила синдикален ръководител, а с оглед установяване задължението на работодателя да докаже законосъобразност на уволнението, което е предприел, въпреки отказа на синдикалната организация да се съгласи със съкращението на конкретното лице, избрано за секретар в нейна управителна структура, по реда на чл. 333, ал. 3 от КТ . Прилагайки доказателствените правила в съответствие с гореизложеното, П. окръжен съд правилно е отменил първоинстанционното решение и е признал уволнението за незаконно, предвид нарушена закрила по чл. 333, ал. 3 от КТ . Въззивния съд правилно е приел, че всеки факт от значение за законосъобразността на уволнението, включително наличието на отправено изрично запитване кой от двамата избрани секретари е в състава на ръководството, е в доказателствена тежест на работодателя. Ищцата е била избрана за секретар в съответната синдикална организация и в отговор на изрично запитване синдикатът е отказал да даде изисканото от работодателя предварително съгласие за нейното уволнение, с което въпросът за нейното качество е верифициран, доколкото не се установява изрично превратното използване на закрилата. По изложените съображения касационната жалба на ОП"Ж. ", Общ. П. е неоснователна и постановеното решение следва да бъде оставено в сила. Ответникът по жалбата не е установил разноски по делото за настоящата инстанция. Водим от горното, Върховният касационен съд, IIIг. о.

Цитирани разпоредби

5