Определение № 6743 от 20.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5509/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна касационна жалба на В. С. Д., против Определение № 2789 от 12.03.2025г., постановено по дело № 2861/2024г. по описа на Административен съд-Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу АУЗД № МД-АУ-6997-1/ 04.10.2023 г. и производството по делото е прекратено. Частният касатор поддържа оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт и иска неговата отмяна. Ответникът - директорът на дирекция "Местни данъци" при Община Варна, не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, приема, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд-Варна е била законосъобразността на АУЗД № МД-АУ-6997-1/ 04.10.2023 г., с който в тежест на В. С. Д. за установени задължения за данък върху недвижим имоти, ТБО и данък върху ПС. Видно е от приложената по делото административна преписка, че с жалба вх. № МД-Т24004153ВН/16.05.2024г. В. С. Д. е оспорил АУЗД № МД-АУ-6997-1/ 04.10.2023 г. по административен ред пред директора на дирекция "Местни данъци" при Община Варна. С писмо рег. № МД-Т24004153ВН_001ВН/28.05.2024г. решаващият орган се е произнесъл по оспорването, като е посочил, че няма основание за изменение на издадения АУЗД. Частният жалбоподател е редовно уведомен за резултата от оспорването по административен ред на 29.05.2024г., видно от известието за доставяне. Междувременно Д. е сезирал на 15.05.2024г. Административен съд- Варна с жалба вх.№ 6886/15.05.2024г. С влязло в сила определение от 05.06.2024г., постановено по дело № 1038/2024г. по описа на Административен съд-Варна, преписката и жалбата са изпратени на директора на дирекция "Местни данъци при Община Варна за произнасяне по административен ред. На 13.11.2024г. В. С. Д. е депозирал молба, с характера на жалба, против процесния АУЗД, въз основа на която, е било образувано дело № 2861/2024г. по описа на Административен съд-Варна, по което е постановено процесното определение. С обжалваното определение административният съд е приел, че е налице мълчаливо потвърждаване на оспорения АУЗД по смисъла на чл. 156, ал. 4 от ДОПК. Според решаващия състав срокът за атакуването му по съдебен ред е изтекъл на 03.10.2024г., а жалбата е депозирана на 13.11.2024г., поради което се явява просрочена. Така постановеното определение е неправилно. Настоящият състав не споделя формирания от първостепенния съд извод за наличие на хипотезата на мълчаливо потвърждаване на АУЗД по смисъла на чл. 156, ал. 4 ДОПК. По делото са налице данни за изрично произнасяне на директора на дирекция "Местни данъци" при Община Варна по жалбата по административен ред, което е сторено с горецитираното писмо рег. № МД-Т24004153ВН_001ВН/28.05.2024г., издадено от решаващия орган Директор на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна. Действително, жалбата на Д., с която е бил сезиран административният съд от 15.05.2024г. е била преждевременно подадена, доколкото е заведена преди изтичане на срока за произнасяне на горестоящия в йерархията орган, предвиден в чл. 155, ал. 1 ДОПК. Предсрочното подаване на жалба до съда е основание за прекратяване на съдебното производство, само ако към момента на постановяване на съдебния акт от съда срокът за произнасяне на горестоящия административен орган не е изтекъл и не е налице негово изрично произнасяне. В случая обаче, към момента на постановяване на прекратителното определение този срок е изтекъл и е налице изрично произнасяне на решаващия орган относно оспорения по административен ред АУЗД. Ето защо, макар и съдебното производство да е било предждевременно инициирано, с отпадането на процесуалната пречка, подадената до съда жалба не е недопустима и съдът е следвало да разгледа спора по същество. Като е приел обратното Административен съд-Варна е постановил неправилен съдебен акт, който подлежи на отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,