Определение № 96 от 01.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 1022/2014 г.

Производството е по реда на чл.43 т.3 от НПК. Образувано е въз основа на определение от 10.06.2014 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е прекратено съдебното производство по ВЧНД № 61/2014 г. и делото е изпратено по компетентност на ВКС. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, I н.о.намира следното: Производството по ВЧНД № 61/2014 е образувано по протест на прокурор от РП – Лом против разпореждане от 09.05.2014 г. за прекратяване на съдебното производство и връщане делото за отстраняване на допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено процесуално нарушение. Всички съдии от ОС – Монтана са се отвели от разглеждане на делото и това е довело до невъзможност да се образува състав във въззивният съд, което от своя страна е обусловило необходимост от прекратяване на производството и изпращането му в настоящата инстанция, с оглед упражняване на правомощията на ВКС по реда на чл.43 т.3 от НПК. Без да обсъжда доколко направените отводи са основателни, ВКС намира, че са налице основанията на чл.43 т.3 от НПК, тъй като съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав. При това положение, делото следва да бъде разгледано от друг, еднакъв по степен съд, който е и най-близък териториално до ОС - Монтана, а именно - ОС - Враца. С оглед на гореизложеното и на основание чл.43 т.3 от НК Върховният касационен съд, І н.о.