Определение № 177 от 07.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1508/2015 г.

Производството е по член 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№141061/26.11.2014г.,подадена от Д. М. Д. от [населено място],против решение №16328/14.08.2014г. на Софийски градски съд,ГО,ІІ-Г гр.състав,постановено по в.гр.д.№4202/2007г. по описа на същия съд,с което се отменя решение от 19.07.2006г.,постановено по гр.д.№17633/2003г. по описа на СРС,ІІГО,53 състав,в частта,в която са определени притежаваните от съделителите квоти и вместо него е постановено:определя притежаваните от съделителите квоти от правато на собственост върху следния имот:апартамент в [населено място], [улица],на първи приземен етаж в двуетажната жилищна сграда,застроен на 80,51кв.м,състоящ се от две стаи,дневна,кухня,баня,тоалетна ,килер и гардеробно антре,при описани в решението съседи,заедно с мазе под кухнята и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място,цялото от 1050кв.м,съставляващо парцел УПИ ІІІ-264 от кв.23 по плана на [населено място],м.”Б..Ц. Б. ІІІ” при описани съседи,при следните квоти:5/8 идеални части за Ц. Г. М. и 3/8 идеални части за Д. М. Д.,осъжда Д. М. Д. да заплаща на Ц. Г. М. обезщетение за ползването на собствените му 5/8 идеални части от гореописания имот,в размер на още 35 лева месечно,считано от постановяване на решението,имащо характер на определение,до приключване на съдебната делба,като оставя в сила решението в останалата му част. В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно,като се иска неговата отмяна и да се отхвърли иска за делба,тъй като касаторът придобил собствеността върху имота по давност. В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,наречено „молба”,приложено към касационната жалба,след дадените от въззивния съд указания,касаторът заявява/цитирам/: „ В изпълнение на указанията Ви по гр.д.№4202/2007г. ІІГ с-в СГС,моля да приемете следното: Основанията за касационно обжалване са посочените в чл.281/3/ ГПК-неправилно поради нарушения на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата,като поставените въпроси имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,основание за допускане по чл.280,ал.1,т.1 и 2 и 3 от ГПК.” Видно от цитираното изцяло по-горе съдържание на изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,депозирано от касатора,в същото липсва формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото,разрешен с обжалваното въззивно решение и обусловил правните изводи на съда.Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,като ВКС не е задължен да го изведе от изложението му по член 284,ал.3,т.1 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. В приложеното към касационната жалба изложение,само се цитира съдържанието на разпоредбата на член 280,ал.1 ГПК,без да се посочва кои са тези наречени в същото „поставени въпроси”,разрешени с въззивното решение,както и касаторът не се позовава,нито прилага с последното,задължителна практика на ВКС и такава на останалите съдилища,включително и практика на ВКС,постановена в производство по ГПК/отменен/. Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се обсъждат допълнителните основания за това. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд