Определение № 1769 от 09.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 1024/2025 г.

Производството е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „ЗАД „Алианц България““ АД срещу определение № 533 от 21.02.2025г. по в.гр.д. № 527/2024г. на Апелативен съд – София. С обжалваното определение е отхвърлена молба вх. № 1118 от 17.01.2025г. на застрахователното дружество за допълване на постановеното по делото въззивно решение № 1277 от 06.12.2024г. в частта на разноските, като се присъдят направените разноски за адвокат от 6 300 лева с ДДС за процесуално представителство във връзка с подадената от Н. М. К. насрещна въззивна жалба срещу решение № 5239 от 10.10.2023г. по гр.д. № 6076/2022г. на Софийски градски съд. Оплакванията на жалбоподателя са, че определението на въззивния съд относно разноските е неправилно. Н. М. К. е обжалвала първоинстанционното решение на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от нея искове (над присъдените 8 000 лева до претендираните 50 000 лева – разликата от 42 000 лева). Първоинстанционното решение в тази част е било потвърдено и при този изход на спора са се дължали направените разноски във връзка с отхвърлената насрещна въззивна жалба. „ЗАД „Алианц България““ АД иска определението на Апелативен съд - София да бъде отменено и на дружеството да се присъдят разноски за въззивното производство, дължими на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. От насрещната страна по жалбата Н. М. К. е подаден отговор, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Споделят се съображенията на въззивната инстанция, въз основа на които разноски на застрахователното дружество не са били присъдени. Частната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по съответно приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК. По същество жалбата е частично основателна. Първоинстанционното производство по гр.д. № 6076/2022г. на Софийски градски съд е било образувано по искова молба от 10.06.2022г. на Н. М. К. срещу „ЗАД „Алианц България““ АД с предявен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 50 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат на пътнотранспортно произшествие от 28.01.2022г., със законната лихва за забава от 01.03.2022г. до окончателното плащане. От името на ответника е бил подадена отговор, с който искът е бил оспорен. С отговора са били представени доказателства за направени разноски за процесуално представителство и защита по делото от адвокат – 2 832 лева с ДДС (2 360 лева данъчна основа). В хода на делото са били събрани писмени доказателства, изслушани заключения на съдебна медицинска и съдебна автотехническа експертиза и разпит на свидетели. След проведени две открити съдебни заседания, на които страните са били представлявани и при представени писмени защити по същество на спора, на 17.10.2023г. по делото е било постановено решение, с което искът на Н. М. К. е бил приет за основателен до размер от 8 000 лева (10 000 лева базово обезщетение, при 20% съпричиняване на вредите). Съответно на изхода на спора на ответника „ЗАД „Алианц България““ АД са били присъдени разноски за адвокат – 2 378. 88 лева, и допълнително разноски за експертизи и свидетели. Срещу въззивното решение в частта на уважения иск е била подадена въззивна жалба от застрахователното дружество, а от Н. М. К. - насрещна въззивна жалба срещу отхвърлената част от иска й. Оплакванията по насрещната въззивна жалба са били срещу размера на присъденото обезщетение. Направено е било възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с претендираните от другата страна разноски. Поискана е била допълнителна медицинска експертиза. Във връзка с насрещната жалба от името на застрахователното дружество е било подадено кратко становище, с което жалбата, както и доказателственото искане на Н. М. К., са били оспорени като неоснователни. И насрещната въззивна жалба, и отговорът са били в рамките на твърденията, оспорванията, възраженията и правните доводи, изложени в първоинстанционното производство. Въз основа на подадените жалби на 27.02.2024г. е било образувано в.гр.д. № 527/2024г. на Апелативен съд – София. По него е било насрочено и проведено едно открито съдебно заседание, на което са били представлявани и двете страни. Не са били събирани доказателства, нито са били извършвани други съдопроизводствени действия. В заседанието от името на „ЗАД „Алианц България““ АД е бил представен списък на разноските. Претендирани са били 6 300 лева разноски за адвокат с ДДС (5 250 лева данъчна основа) за изготвяне на отговор по насрещната въззивна жаба и процесуално представителство и защита пред Апелативен съд – София. За разноските е била представена фактура и преводно нареждане. Отделно от това са били претендирани разноски и за подадената от самото застрахователно дружество въззивна жалба. С решението си, постановено на 06.12.2024г., въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение, но не е присъдил разноски на никоя от страните. С молба вх. № 1118 от 17.10.2025г. застрахователното дружество е поискало допълване на въззивното решение в частта на разноските, като в тежест на Н. М. К. се присъдят направените 6 300 лева разноски за адвокат. По молбата Н. М. К. е възразила частично, поддържайки възражението си за прекомерност на разноските. С обжалваното определение от 21.02.2025г. въззивният съд е приел, че с оглед изхода на делото всяка от страните следва да понесе направените разноски, като тези на застрахователното дружество са и прекомерни. С оглед тези установени обстоятелства, не е имало основание да се приеме за изцяло неоснователна молбата по чл. 248 от ГПК на „ЗАД „Алианц България““ АД за допълване на въззивното решение в частта на разноските. С отхвърлянето на насрещната въззивна жалба на Н. М. К., съответно потвърждаването на решението на Софийски градски съд в обжалваната от нея част, застрахователното дружество има право на разноски за адвокат за подаване на отговор на жалбата и процесуално представителство във въззивното производство (чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 81 от ГПК). Тъй като направеното от Н. М. К. възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на разноските е основателно, разноските е следвало да бъдат единствено намалени като прекомерни. По разбиране на настоящия съдебен състав разноските подлежат на намаляване до размера от 600 лева (720 лева с ДДС). За тази сума платеното от застрахователното дружество адвокатско възнаграждение е справедливо и обосновано - съответно на материалния интерес по делото, неговата фактическа и правна сложност и конкретно извършените от името на „ЗАД „Алианц България““ АД съдопроизводствени действия (чл. 36, ал. 1 от ЗА). Заплащането от страната на справедливо и обосновано възнаграждение е обичайно и разумно нейно действие за защита на правата и интересите й. Уговарянето и заплащането на възнаграждение в по-голям размер е по причина на самата страна и не подлежи на възстановяване от другата страна, както е в случая. По-конкретно при материален интерес от 42 000 лева във въззивното производство, приключило в рамките на 10 месеца, от името на застрахователното дружество е бил представен кратък отговор (становище) по жалбата на Н. М. К., с явяване в единственото проведено едно открито съдебно заседание. Насрещната жалба и отговорът не са съдържали нови твърдения, оспорвания, възражения и правни доводи. Не са били представяни нови доказателства от никоя от страните. В откритото съдебно заседание е било осъществено процесуално представителство, но едновременно с това - и по подадената от „ЗАД „Алианц България““ АД въззивна жалба. За това от дружеството е било уговорено и платено отделно възнаграждение. Аргумент за прекомерност на платеното възнаграждение е също размерът на адвокатското възнаграждение за първоинстанционното производство (2 360 лева или 2 832 лева с ДДС), за което не е имало спор, че е справедливо и обосновано. Съпоставено с това възнаграждение, платената и претендирана от застрахователя във въззивното производство сума на разноските от 5 250 лева или 6 300 лева с ДДС е повече от два пъти по-голяма. Извършените в производството пред Софийски градски съд процесуални действия са били повече на брой и за по-продължителен период от време, при материален интерес от 50 000 лева. Поради това също следва да се приеме, че присъждането на 600 лева (720 лева с ДДС) като разноски за адвокат по насрещната въззивна жалба на Н. М. К. се явява съответно за въззивната инстанция. Съдът не съобразява Наредба № 1 от 09.07.2004г. и предвидените в нея минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като не е обвързан с фиксираните в наредбата възнаграждения. Наредбата не може да бъде съобразявана съответно на правилото на чл. 101, § 2 от ДФЕС като ограничаваща конкуренцията. Съгласно решенията на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и 428/16 (ECLI:EU:С:2017:890), както и С-438/22 (ECLI:EU:С:2024:71), наредбата може да се определи като споразумение, ограничаващо конкуренцията - хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл. 101, § 1 от ДФЕС. Поради целта си, и независимо от размера на определената минимална цена на адвокатските услуги, такова ограничение не може да бъде обосновавано с легитимна цел (осигуряване качеството на адвокатските услуги или друго), нито наредбата може да се ползва като отразяваща реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Воден от горното съдът