Определение № 21 от 13.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2804/2015 г.

ВКСIII гражданско отделение13.01.2016 г.

Диспозитив

ДОПЪЛВА определение № 492 от 25.08.2015 г. по ч. гр. дело № 2804/ 2015 г. на Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение на основание чл. 248 ГПК, както следва: ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на адвокат Д. П. П. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата 200 /двеста/ лева разноски за производството по чл. 274, ал. 2 ГПК. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по повод постъпила молба вх. № 10237 от 25.09.2015 г. от адв. Д. П., в качеството й на пълномощник на В. К. К. с искане за допълване на определение № 492 от 25.08.2015 г. по ч. гр. дело № 2804/2015 г. на Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение в частта за разноските. Ответникът по молбата [фирма], [населено място] чрез процесуалния представител юрисконсулт П. К. в законоустановения срок е подал отговор, в който твърди, че същата е допустима, но е неоснователна. Третото лице помагач на ответника по иска, сега ответник по молбата по чл. 248 ГПК - Д. И. С. не е взело становище. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е основателна по следните съображения: С определение № 492 от 25.08.2015 г. на Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение по настоящото дело е отменено определение № 199 от 21.03.2015 г. по гр.дело № 607/2014 г. на Апелативен съд – В. в частта, с която е оставена без уважение молбата на адв. П. по чл. 248, ал. 1 ГПК и е изменено решение № 16 от 13.02.2015 г. по гр.дело № 607/2014 г. на Апелативен съд – В. в частта за разноските, като е осъдено [фирма] [населено място] да заплати на адвокат Д. П. П. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата още и сумата 16900.88 лева над присъдената от Апелативен съд – В. сума 5000 лева разноски за въззивното производство. Същевременно в частната жалба е направено искане за присъждане на разноските по делото. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата предоставя възможност адвокатът да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист. Съгласно правилото на чл. 38, ал. 2 от посочения закон, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Следователно, за да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие, предпоставките са две: да е оказана безплатно адвокатска помощ на лице, попадащо в някоя от посочените в закона категории лица и в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски. В случая и двете предпоставки са налице - към отговора на касационната жалба е приложен договор № 262947 от 22.04.2015 г. /л. 56 от гр.дело № 2805/2015 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о./, от който е видно, че същият е с предмет изготвяне на частна касационна жалба и отговор на касационна жалба срещу въззивно производство № 607/2014 г. на Апелативен съд В. и че помощта е оказана по чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата. Освен това насрещната страна е осъдена за разноски в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Възражението на ответника по молбата, че искането следва да бъде оставено без уважение, тъй като няма доказателства, че разноските са действително направени е неоснователно. В конкретния случай разноски се дължат по силата на закона при наличието на посочените по – горе предпоставки, които са установени в настоящето производство. Възражението по чл. 24, ал. 2 от Закона за адвокатурата не е доказано от ответника по настоящата молба, напротив от доказателствата /копия от трудова книжка и осигурителна книжка, приложени към ч. гр. дело № 2804/2015 г. на ВКС/ е видно, че адвокат П. има изискуемия по чл. 24, ал. 2 от Закона за адвокатурата юридически стаж за процесуално представителство пред ВКС. Предвид гореизложеното молбата за допълване на определението в частта за разноските е основателна и следва да бъде уважена, като се присъдят разноски, определени по реда на чл.11 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на сумата 200 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение

Цитирани разпоредби

8