Определение № 8437 от 08.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7800/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по молба с правно основание чл. 248, ал. 1, предл. първо ГПК на С. П. П. с постоянен адрес в София, на [улица], [номер]. С молбата е направено искане за допълване в частта за разноските на решение № 1288 от 06.02.2024 г., постановено по адм. д. № 7800 по описа за 2023 г. на Върховния административен съд. Твърди се, че пред касационната инстанция е направено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за касационното производство, но въпреки благоприятния за частния жалбоподател, той и ответник по касация изход на спора, Върховният административен съд не се е произнесъл по него. Иска се присъждането на адвокатски хонорар в размер от 700.00 лв. Насрещната по молбата за допълване страна – Управителен съвет на Национален фонд „Култура“ с адрес в София, на [улица], [номер], не изразява становище по исканото допълване в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Молбата за допълване на решение № 1288/06.02.2024 г. по адм. д. № 7800/2023 г. на Върховния административен съд в частта му за разноските е процесуално допустима, като предявена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е и основателна. С решението, чието допълване се иска, настоящият състав на трето отделение е разгледал по същество касационната жалба на Управителния съвет на Национален фонд „Култура“, насочена срещу решение № 3267/17.05.2023 г., постановено по адм. д. № 12824/2021 г. по описа на Административен съд – София-град и е оставил в сила това решение. С последното първоинстанционният съд е отменил по жалба на С. П. решение на Управителния съвет на Национален фонд „Култура“ по протокол № 21 от негово извънредно видео-заседание, проведено на 22.11.2021 г., в частта му, с която не е одобрен за финансиране проект на П., вх. № ТI 1571-52 „Визуализация на стихове от български класически автори“, с който частната жалбоподателка е кандидатствала в конкурс по програма „Творчески инициативи в областта на танцовото, цирковото и визуалното изкуство“, модул „Индивидуални проекти“ на Национален фонд „Култура“. В диспозитива на касационното съдебно решение съдът, въпреки благоприятния за ответника по касация изход на спора в касационното производство, не се е произнесъл по претенцията му за съдебни разноски, изразена в отговора на касационната жалба (от л. 13 до л. 16 от адм. д № 7800 по описа за 2023 г. на Върховния административен съд), както и в съдебното заседание, проведено на 09.10.2023 г., с което е даден ход на делото по същество. Правото на разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за тази страна, в чиято полза е постановен съдебният акт. В хипотезите на чл. 143 АПК съдът присъжда направени по делото разноски, когато същите са поискани (чл. 81 ГПК) и е доказано с надлежен документ, че са извършени. В случая претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение е заявена своевременно от ответника по касация, до приключване на съдебното заседание в касационната инстанция. По делото се установява, че С. П. е упълномощила адв. Л. Т. да й оказва правна помощ във връзка с образуваното пред Върховния административен съд дело по касационната жалба на Управителния съвет на Национален фонд „Култура“ срещу решение № 3267/17.05.2023 г. по адм. д. № 12824/2021 г. на Административен съд – София-град (л. 17, пак там), както и че е сключила с този адвокат договор за правна защита и съдействие (л. 33, пак там), в който предмет, възнаграждение и начин на плащане са надлежно индивидуализирани. Плащането на адвокатското възнаграждение в договорения му размер от 700.00 лв. е извършено по банков път, видно от приложените в кориците на касационното дело (от л. 30 до л. 32) три броя копия на преводни нареждания. При съобразяване на изхода на делото в касационното производство и доказателствата за извършени от С. Пешева разноски, е налице основание за допълване на постановеното от Върховния административен съд по адм. д. № 7800/2023 г. съдебно решение, като Национален фонд „Култура“, който е юридическо лице, видно от чл. 24, ал. 2 от Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК), следва да бъде осъден да заплати на С. П. П. направените в касационната инстанция разноски в размер на 700.00 лв. за адвокатско възнаграждение. Решението, чието допълване се иска, не подлежи на обжалване, поради което на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, настоящото определение, с което то се допълва, също не подлежи на обжалване. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 и ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия