Решение № 3941 от 29.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 966/2021 г.

Решение № 3941 от 29.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 966/2021 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. П., чрез процесуален представител, против решение № 494 от 06.11.2020 г. по адм. дело № 563/2020 г. на Административен съд Перник /АС-Перник/, с което жалбата на П. против заповед № 513 з-10401/08.07.2020 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, в частта, с която жалбоподателя временно е отстранен от длъжност, е отхвърлена. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът- директора на Столична дирекция на вътрешните работи, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АС-Перник е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Решението на Административен съд Перник е постановено в съответствие с материалния закон. Правното основание за издаване на заповед № 513 з-10401/08.07.2020 г. в оспорената й част, е разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР, според която държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед в следните случаи: 1. когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина; в този случай отстраняването се извършва от органа, образувал дисциплинарното производство. В процесния случай законосъобразен е извода на АС-Перник, че материалноправните предпоставки за временно отстраняване на В. П. от заеманата длъжност старши полицай(водач на патрулен автомобил) в група "Охрана на обществения ред" на сектор ОП към 09 РУ-СДВР, са изпълнени. Временното отстраняване от длъжност е извършено от органа, образувал дисциплинарното производство, като срещу служителя е образувано такова на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 ЗМВР, при наличие на данни за извършено нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, представляващо тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Безспорно е установено по делото, че служебното положение на П. би затруднило разкриването на обективната истина при провеждането на образуваното срещу него дисциплинарно производство. В този смисъл споделят се изводите на съда, че предвид заеманата от П. длъжност, същия е възможно да извърши действия в качеството му на полицейски орган, с които да окаже въздействие върху свидетели и манипулира служебна информация като по този начин създаде пречки за разкриване на обективната истина в хода на дисциплинарното производство. Правилно е заключението на АС-Перник, че в разглеждания случай е спазен принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, като актът за временното отстраняване от длъжност и неговото изпълнение не засягат права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за преследваната от този акт цел, а именно създаване на необходимата гаранция за спазване процедурата по събиране на доказателства в дисциплинарното производство, т. е. неговото безпристрастно и законосъобразно провеждане. Същевременно разпоредбата на чл. 214, ал. 1 ЗМВР (Нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) е неприложима предвид датата на издаване на оспорения акт, както правилно е приел първостепенния съд. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Както се отбеляза по горе за да е налице втората предпоставка на приложимата материалноправна норма, е достатъчно обективно наличие на вероятност (предвид заеманото служебно положение) служителя да окаже влияние върху разкриването на обективната истина в хода на дисциплинарното разследване. Тази предпоставка е изследвана от АС-Перник, а изводите му в тази насока се споделят от настоящата инстанция. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение