Определение № 1461 от 18.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5886/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Граждански процесуален кодекс (ГПК). Образувано е молба на „ПМ ГРУП 7“ ЕООД, чрез процесуален представител, за допълване /с характер на искане за изменение/ на решение №13551/12.12.2024г., постановено по адм. д.5886/2024г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, в частта относно разноските. Ответната страна Зам. Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, не изразява становище по искането за изменение на решението в частта относно разноските. Искането за изменение на решение №13551/12.12.2024г., постановено по адм. д.5886/2024г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските, е допустимо, тъй като е подадено в установения в чл.248, ал.1 ГПК срок. Разгледано по същество е основателно, по следните съображения: С посоченото по-горе решение на ВАС в производство по касационна жалба на Зам. ИД на ДФЗ е оставено в сила решение №2283 от 20.03.2024г., по адм.д.№ 94/2024г. на Административен съд-Бургас. При определяне разноските съдът е посочил, не следва да се уважава претенцията на ответната по касация страна за присъждане на разноски за касационното производство, защото доказателства за сторени такива не са представени до приключване на устните състезания по делото на 16.10.2020г. При преглед на доказателствата по делото се установява, че във деловодството на ВАС на РБ на 15.10.2024г. е постъпило писмено становище на „ПМ ГРУП 7“ ЕООД, в което се съдържа искане за присъждане на разноски и към което са представени доказателства за сторени такива за касационната инстанция по договор за правно съдействие и защита от 15.05.2024г. с адвокат Я. Тончева. Макар тези документи на не са докладвани на състава до приключване на устните състезания на 16.10.2024г., същите се намират в делото, поради което и предвид датата на подаването им, трябва да бъдат ценени с оглед на съдържащите се в тях релевантни за спора факти. При така установеното, молбата следва да бъде уважена, като с оглед претендираните и доказани разноски в полза на ответната по касация страна „ПМ ГРУП 7“ ЕООД следва да се присъдят разноски по делото за касационната инстанция в размер 1000лв., представляващи платено възнаграждение за един адвокат по договор за правно съдействие и защита от 15.05.2024г. с адвокат Я. Тончева. Възражението на касатора за прекомерност, направено с касационната жалба, не се уважава предвид чл.8, ал.2, т.7 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при отчитане на обстоятелството, че делата по ЗПЗП са без определен материален интерес по см. на чл.8, ал.1 от цитираната наредба, а процесното възнаграждение е към предвидения в наредбата минимум. Водим от горното и на основание чл.248, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 АПК Върховният административен съд, пето отделение,