Определение № 743 от 18.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1271/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба Е. Х. Ш. чрез адв Д. И. срещу определение № 44 от 23.01.2023 г. на Варненски апелативен съд по ч.гр.д. № 603/ 2022г. в частта, с което е оставена без разглеждане нейната частна жалба ,постъпила срещу съдържащото се в решение No98/21.09.2022г по гр.д. No 208/2021г. на ОС –Търговище определение, с което производството по делото е в една част прекратено поради недопустимост на предявения от П. И. Ш. иск с правно основание чл.38, ал.1 ЗЗД .Прекратяването засяга разликата по иска над сумата от 48 333,33лв. до 145 000лв, по договор за дарение от 15.06.2016г сключен между общия наследодател И. Ш. и ответника К. И. Ш., за който договор ищецът,освен предявените основания за нищожност поради накърняване на добрите нрави- чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, поради липса на воля у наследодателя да дари – чл.26, ал.2 ЗЗД, чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД ,поради липса на фактически състав – надлежно удостоверени изявления на страните по договора и постигнато от тях съгласие - чл.26 ,ал.2 ЗЗД,. е твърдял евентуално договорът да е недействителен и поради това, че ответникът К. И. Ш. не е бил изрично упълномощен от наследодателя да договоря със себе си. Към момента на завеждане на иска общият наследодател е починал Ищецът, както и привлечените двама ответници изчерпват кръга на законните наследици. С постановеното по делото решение, като е отхвърлил исковете са абсолютна нищожност ,ОС Търговище е обявил за недействително спрямо ищеца извършеното от първия ответник без представителна власт да договаря сам със себе си разпореждане със сумата от 13 333,33лв / чрез банков паричен превод/. Сумата представлява 1/3 от изтелените с пълномощно, дадено на К. И. Ш. 40 000лв от банкова сметка на дарителя. Размерът за който искът е уважен е обоснован с наследствения дял на ищеца.Искът е отхвърлен за разликата до 48 333,33лв. като неоснователен. Прекратено е производството по същия иск в частта му за разликата до сумата от 145 000лв ,За посочената горница искът е прет за недопустим, тъй като ищецът не е легитимиран за предяви соченото основание за недействителстост извън наследствените си права. Настоящата частна жалбоподателка Е. Х. Ш., преживяла съпруга на общия наследодател,без да е надарената страна по договора,е участвала в първоинстанционното производство като ответник изразила становище за основателност на всички предявени от П. И. Ш. искове. С определение № 44 от 23.01.2023 г. по ч.гр.д. № 603/ Варненски апелативен съд,който е бил сезиран с две частни жалби, е разгледал по същество частната жалба на ищеца П. И. Ш. срещу преграждащото определение по неговия иск ,съдържащо се в решението на първоинстанционния съд, като го е потвърдил. С настоящта жалба Е. Х. Ш. иска отмяна на атакувания съдебен акт ,с който нейната частната жалба е приета за недопустима от въззивния съд поради липса на правен интерес от обжалване. По същество се развиват съображения за незаконосъобразност на приетото от съда относно частичната недопустимост на иска на един от наследиците на общия наследодател за установяване на нищожност на договора за дарение в полза на първия ответник, на основание,според жалбоподателката засягащо целия договор.Изтъква се ,че съдът неправилно е мотивирал недопустимостта на иска с размера на наследствените права на ищеца П. Ш..Нищожността засяга всички наследици ,поради това включително за жалбоподателката е налице интерес да се отмени преграждащото определение,за да се установи едно и също спрямо всички. Този правен интерес въззивният съд неправилно е отрекъл. От страна на ищеца П. Ш. е постъпил писмен отговор с доводи за основателност на жалбата. От ответника К. И. Ш. е постъпил отговор със съображения за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на III- то г.о., предвид данните по делото намира, че частната жалба е в срок, от страна с активна процесуална легитимация за обжалване, срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т.1. ГПК акт на апелативен съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. В атакуваното определение Варненски апелативен съд е оставил без разглеждане частна жалба на страна, която няма правен интерес да оспорва служебната преценка на съда ,че предявеният срещу нея иск е в една част недопустим (чл. 130 ГПК). Инстанционният контрол спрямо преграждащото определение, съдържащо се в решението е упражнен по допустимата частна жалба на ищеца П. Ш., т.е на страната с правен интерес да го изиска.Неговата жаба е разгледана и намерена за неоснователна,с което допустимият инстанционния котрол срещу преграждащото определение е осъществен. В някои съдебни производства, поради естеството на спорните материални права, всички страни имат положението както на ищец, така и на ответник, следи се за съвместна процесуална легитимация, допуска се присъединяване към жалба в условията на другарство в процеса.Настоящият случай е извън тези хипотези. Прекратяването е поради липса на активна процесуална легитимация за ищеца по отношение на поисканото,в прекратената част. Жалбоподателката не може да обоснове защита на свои интерес в защита на неговата легитимация. Ищецът не е неин процесуален субституент. Липсва предпоставка, необходима при всяко обжалване. Съображенията,с които настоящата жалбоподателка оспорва даденото от въззивния съд процесуално разрешение по допустимостта на частната жалба,са почерпани от положението на жалбоподателката по главните искове, които обаче съдът на първа инстанция е разгледал и отхвърил по същество. Поради това доводите й са неотносими.Отделен въпрос е дали Е. Ш. е легитимирана пасивно като ответник и по главните искове за нищожност на сделка ,сключена от общия наследодател с един от наследиците ,по иск на друг от наследиците Този въпрос може да бъде повдиган и разрешаван при обжалване на постановеното решение. Като законосъобразно обжалваното определение следва да бъде потвърдено поради което, Върховният касационен съд, състав на III –то г.о.,