Определение № 877 от 27.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11187/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на М. А. К. от гр. Якоруда, чрез пълномощника адв. П. Павлов от САК, срещу Определение № 4615/10.10.2025г. по адм. дело № 1931/2025г. на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на К. срещу Отказ, обективиран в Писмо изх. № 94-М-220#2/26.08.2025 г. на заместник-министъра на правосъдието С. Кинчева за разглеждане на заявление по реда на глава Трета "а" от ЗСВ /Закона за съдебната власт/ с вх.№ РС-25-552/19.06.2025 г. Твърди се материална незаконосъобразност на съдебния акт и се претендира отмяна на определението и произнасяне по същество за отмяна на оспорения отказ за разглеждане на заявлението на К. и за връщане на преписката на заместник-министъра на правосъдието за произнасяне по същото. Основните аргументи на частния жалбоподател са свързани с изтичането на нормативноопределения 6- месечен срок, считано от влизане в сила на крайния съдебен акт по процесното гражданско дело по описа на Районен съд /РС/ - Разлог. Твърди, че процедурата по чл. 248 от ГПК е част от основното производството и поради това, до постановяване на акта в това производство, посоченият по- горе 6- м. срок не тече. Ответникът – заместник-министър на правосъдието, чрез пълномощника гл. юриск. Иванова, в писмено възражение изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като провери обжалваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Частната жалба е допустима - подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 от АПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, а разгледана по същество - неоснователна. От събраните по делото доказателства се установява, че на 19.06.2025 г. М. А. К. е сезирал министъра на правосъдието, чрез ИВСС, със заявление за констатиране на нарушеното му право на разглеждане и решаване на гр. д. № 984/ 2022г. по описа на РС – Разлог в разумен срок. Оправомощеният със Заповед № ЛС-01-18/ 22.04.2024г. на министъра на правосъдието заместник-министър се е произнесъл с оспорения пред АС - Благоевград отказ с мотиви, че заявлението не подлежи на разглеждане по реда на глава 3"а" от ЗСВ, тъй като е подадено повече от 6 месеца след приключване на производството по гр.д. № № 984/ 2022г. по описа на РС – Разлог с влязъл в сила съдебен акт на 10.09.2024г. В производство по реда на чл. 197 - чл. 201 от АПК първоинстанционният съд е разгледал жалбата на К. срещу отказа и е отхвърлил оспорването му като неоснователно. С обжалваното определение съдът е приел, че обективираният в Писмо с изх. № 94-М-220#2/ 26.08.2025г. отказ на заместник- министъра на правосъдието С. Кинчева да се произнесе по същество е законосъобразен, поради което жалбата против него следва да бъде отхвърлена. В определението му е изведен извод, че заявлението на жалбоподателя е подадено след изтичане на законоустановения срок по чл. 60а, ал. 4 от ЗСВ, поради което отказът като законосъобразен е потвърден. Между страните не се спори, че по молба на ответника по гр.д. № № 984/ 2022г. на РС – Разлог е било образувано производство по чл. 248 от ГПК с искане за намаляване размера на определеното на адв. П. Павлов адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца К., приключило с определение за отхвърляне на искането, влязло в сила на 18.06.2025г. По отношение на това производство административният съд е приел обаче, че като свързано с чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./ и развило се между ответника и процесуалния представител на ищеца, и без участието на ищеца /заявителя в адм. производство/ К., то същото не засяга неговата правна и имуществена сфера, и не следва да се взема предвид при определяне на общата продължителност на приключилото гражданско дело, а така също и да обоснове наличието на по- късна дата, от която за заявителя К. да започва да тече срокът по чл. 60а, ал. 4 от АПК. Определението е правилно. Съгласно чл. 60а, ал. 4 от ЗСВ, заявленията по ал. 1 се подават в 6-месечен срок от приключване на съответното производство с окончателен акт чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет до министъра на правосъдието. Не е спорно между страните, че същинското производство по гр. д. № 984/ 2022г. на РС – Разлог е приключило с влязло в сила определение на 10.09.2024г., като от тази дата до подаване на заявлението на 19.06.2025г. са изминали повече от 6 месеца. По спорния между тях въпрос от коя дата е започнал да тече срокът по чл. 60а, ал. 4 от ЗСВ и кой е окончателният акт по смисъла на чл. 60а, ал. 4 от ЗСВ, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. В мотивите си първоинстанционният съд се е позовал на практика на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ в Страсбург, съгласно която за краен момент на производството се приема приключването му с влязъл в сила акт. Посочил е, че това може да е акт на най- горната инстанция /включително определение за недопускане на обжалване/ (X. с/у Обединеното кралство, № 9580/81, 8 юли 1987 г.), който не подлежи на обжалване, а може да е и акт на по-долна инстанция, който подлежи на обжалване, но не е бил обжалван, като в тези случаи се взема датата на влизането на акта в сила след изтичането на срока за обжалване (П. с/у Италия (№ 2), № 11671/85, 24 май 1991 г., Серия А № 206-А, §§ 11 и 16; и Х. с/у Полша ГК, № 26614/95, 15 октомври 1999 г., §§ 44 и 58). Възприел е тълкуването на ЕСПЧ, че производствата относно разноски също трябва да се вземат предвид при определяне на общата продължителност (Р. с/у Великобритания, № 22410/93, 23 септември 1997 г., М. И. с/у България, № 10905/04, 18 юни 2010 г., § 18). В тази връзка АС – Благоевград е приел, че производството за изменение /допълване/ на решението в частта за разноските /чл. 248 от ГПК/, доколкото се иска изменение на съдебното решение, не е самостоятелно, а е част от производството по съответното дело, включително част от общата му продължителност на разглеждане. Действително производството по чл. 248 от ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва актът по същество. И в случаите по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., въпреки, че адвокатското възнаграждение се дължи директно на адвоката и че не представлява разход на представляваната от него страна, по своя характер задължението за неговото заплащане от насрещната страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 от ГПК, поради което може да е предмет на искане за допълване или изменение на решението. Не може да се възприеме като правилно обаче твърдението на жалбоподателя, че тъй като с определението по чл. 248 от ГПК се определя отговорността за разноските по делото, с него се разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство. За да отхвърли жалбата на К., съдът е изложил аргументи, че в случая инициираното производство по чл. 248 от ГПК за изменение на решението е свързано с искане за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение за предоставено на К. безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв., поради което се е развило между “Сити кеш“ ООД /ответника по гражданското дело/ и адв. П. Павлов като пълномощник на ищеца К. и без участието на последния. Приел е, че поради това същото не е засегнало по никакъв начин правната, вкл. имуществената сфера на заявителя, и не би следвало да се съобразява нито при определяне на общата продължителност на приключилото вече гр. дело, нито да обоснове наличието на по-късна дата, от която да се счита, че за заявителя тече срокът по чл. 60а, ал. 4 от АПК. Мотивите за отхвърляне на жалбата се споделят от настоящия съдебен състав на ВАС, доколкото в развилото се конкретно допълнително производство жалбоподателят не е страна и не участва, като същото не засяга по никакъв начин на неговата правна и имуществена сфера. По тези съображения правилен е изводът на съда, че в конкретния случай производството по чл. 248 от ГПК по посоченото гражданско дело, макар и несамостоятелно, не следва да се приема за част от общата продължителност на разглеждане на последното. Предвид горното, тъй като същинското производство по гр. д. № 984/ 2022г. на РС – Разлог е приключило с влязло в сила определение на 10.09.2024г. и от тази дата до подаване на заявлението на 19.06.2025г. са изминали повече от 6 месеца, правилна е преценката на административния орган и на административния съд, че последното се явява просрочено, поради което и недопустимо за разглеждане по същество. Срокът по чл. 60а, ал. 4 от ЗСВ е преклузивен и пропускането му води до погасяване на правото на лицето да претендира по реда на глава 3 "а" от ЗСВ обезщетение във връзка с актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Предвид изложеното определението на АС Благоевград следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение