Определение № 1792 от 15.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1166/2024 г.

Постъпила е частна жалба от Ж. Стойчев от гр.Бургас срещу Определение №2306 от 13.09.2023г. по адм. дело №1557/2023г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу мълчалив отказ на Директор на ДСП – Бургас по негово заявление-декларация с вх. №ЗСП/Д-А/727 от 03.07.2023г., а съдебното производство е било прекратено. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт на състава на Административен съд – Бургас, респ. се настоява за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Писмено възражение в срока по чл.232 АПК не е постъпило. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 1 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, но разгледана по същество за неоснователна. За да обоснове изводите си, с които е оставил без разглеждане жалбата на Стойчев и е прекрати производството по нея, първостепенният съд е приел, че не е бил формиран сочения мълчалив отказ, тъй като административният орган се е произнесъл в срок по посочената заявление-декларация на лицето. Този извод на административния съдия следва да се сподели. Жалбоподателят Ж. Стойчев твърди, че е формиран мълчалив отказ на Директор на ДСП – Бургас по негово заявление-декларация с вх. №ЗСП/Д-А/727 от 03.07.2023г., с което той е поискал отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителния сезон 2023/2024г. В тази връзка следва да се посочи, че правната рамка по това искане е очертана от една страна със Закона за социалното подпомагане(ЗСП), в който е посочено, че условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на целевите помощи за отопление се уреждат с Наредба на министъра на труда и социалната политика, а на вторично ниво с Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. В чл.4 ал.3 от тази Наредба е посочено, че в срок до 20 дни от подаване на заявление-декларацията социален работник извършва социална анкета и посещение по настоящия адрес, посочен в заявлението, и изготвя социален доклад, съдържащ мотивирано предложение за отпускане или отказ на целева помощ. Видно е представената като пълна административна преписка, че в указания срок такъв доклад е бил изготвен(с дата 24.07.2023г.) и с него е предложено отпускането на търсената целева помощ, вкл. и размера и – 546,95 лева. В следващата ал.4 на чл.4 от Наредбата е посочено, че 7-дневен срок от изготвянето на социалния доклад директорът на съответната ДСП или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускане или отказ на помощта. Именно в посочения срок – на дата 24.07.2023г. компетентния орган е издал позитивен за адресата акт, с който целевата помощ е отпусната. В тази връзка не е спорно, а и това изрично се признава и сочи с частната касационна жалба от Стойчев, че същият е оспорил отделно и така издадената му Заповед на Директор ДСП – Бургас, а именно Заповед №ЗСП/Д-А/727 от 24.07.2023г., по която е било образувано адм. дело №1664/2023г. по описа на Административен съд – Бургас(висящо към настоящия момент). Частният жалбоподател обосновава правният си интерес от търсената съдебна защита срещу формиран мълчалив отказ във връзка с вижданията си, че издаденият изричен индивидуален административен акт от 24.07.2023г. е всъщност нищожен такъв, т.е. липсва издаден валиден акт по подаденото от него заявление-декларация. Освен това счита, че висящият спор по цитираното административно делото, по което се оспорва този изричен акт, е преюдициален на настоящия, респ. се настоява за спиране на производството по делото. Този състав на касационната инстанция счита доводите, развити с частната касационна жалба, за неоснователни. Дали постановеният по заявлението на лицето индивидуален административен акт от компетентния за това административен орган е нищожен, респ. незаконосъобразен по същество(унищожаем) акт, е без значение за извода за наличието или липсата на формиран мълчалив отказ. Съгласно новелата на чл.58 ал.1 АПК „Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът“, но в случая Директор ДСП – Бургас е направил своето волеизявление под формата на издадена нарочна заповед, с което е уважил искането на Стойчев. Без значение са обстоятелствата дали заповедта е валиден или невалиден акт с оглед преценката за възможно формиране на мълчалив отказ, след като актът е бил издаден в указаните в Наредбата срокове. В случая с издаването на заповедта е препятствано формирането на мълчалив отказ, та дори и впоследствие актът да се окаже нищожен. Следва да се посочи на частния жалбоподател(по повод изложеното в т.4 от жалбата му), че при прогласяване нищожността на един акт от съда, той по право действа в хипотезите на чл.173 ал.1 и ал.2 АПК, като в случая с оглед поставеният на решаване въпрос и с оглед почина на образуване на административното производство, съдът следва да изпрати преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Така че търсеният резултат ще бъде постигнат от лицето и в производството по обжалване на издадената на 24.07.2023г. заповед. Само за пълнота следва да се посочи, че ако тезата на лицето се сподели, то това означава, че без основание ще е и отпуснатата му целева помощ, за която се сочи, че му е изплатена още през м. август 2023г.(така писмо от 13.12.2023г. от ДСП - Бургас), респ. същата следва да бъде и възстановена от него, след като е в резултат на един нищожен административен акт. Или следва да се обобщи, че в случая не е формиран мълчалив отказ, а е налице изричен писмен акт, който е благоприятен за Стойчев. С оглед на изложеното жалбата законосъобразно е оставена без разглеждане, а производството пред административния съд правилно е било прекратено, като недопустимо на посочените основания. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение