Определение № 584 от 03.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 571/2023 г.

Производството е образувано по частна жалба вх.№ 880/26.01.2023 г. на Н. Н. А., подадена чрез процесуалния му представител адвокат Н. К., срещу определение № 19/11.01.2023 г. по гр.д. №26/2023 г. на Върховния касационен съд, IV г.о., с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на влязлото в сила решение № 939 от 16.07.2018 г. по гр.д. № 1148/ 2018 г. на Пазарджишки районен съд и е прекратено производството по делото. В обжалваното определение е прието, че молителят е изложил твърдения за наличие на нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, състоящи се в следното: при провеждане на съдебните заседания по делото е бил с белезници; станалото му известно едва на 27.07.2022 год. решение по конституционно дело № 14/ 1992 г.; предубеденост на съдебния състав, разгледал спора; неправилно тълкуване от националните съдилища на разпоредби от правото на Европейския съюз. Като е констатирал, че изложените в молбата твърдения не са за обстоятелства или доказателства по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, администриращият съд е указал на молителя в едноседмичен срок от съобщението да отстрани нередовностите на молбата, като посочи кои са новите обстоятелства или писмени доказателства, за които не е могъл да знае при решаването на делото или с които не е могъл да се снабди своевременно. Указанията са съобщени на назначения по реда на ЗПП процесуален представител на молителя на 17.11.2022 г. На 24.11.2022 г. той е депозирал по делото молба, в която е посочил, че иска да бъде разпитан свидетел - очевидец, за който той не е знаел и затова не е могъл да го посочи при разглеждането на делото. С така депозираната молба нередовностите на молбата за отмяна не са отстранени, тъй като не са посочени никакви нови обстоятелства или писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, поради което молбата за отмяна трябва да бъде оставена без разглеждане. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" /ГДИН/, [населено място], оспорва частната жалба. Претендира деловодни разноски. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилно е направен извод в обжалваното определение, че молбата за отмяна не съдържа конкретно и надлежно твърдение за наличието на основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на Пазарджишкия районен съд, поради което е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане/ т.10 на ТР №7 от 31.07.2017 г. по тълкувателно дело № 7/2014 г. на ОСГТК/. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на ответника по частната жалба трябва да се присъдят деловодни разноски 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.