Определение № 552 от 08.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3870/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение №1986 от 20.07.2012г. по гр.д.№29/12г. на Софийския апелативен съд е потвърдено решението от 27.07.11г. по гр.д.№12904/09г. на Софийски градски съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Н. Г. П. и Къна Г. П. срещу Н. Д. Ч., Г. Д. Салами и Н. Д. Д. иск за заплащане стойността на направени подобрения в имота на ответниците. Установено е по делото, че ищците са придобили собствеността върху процесния недвижим имот по силата на договор за издръжка и гледане, сключен с бабата на ответниците Н. Ц. Ц. и оформен с нот.акт №81/2002г. В този имот те са извършили множество строителни работи, подробно описани в исковата молба и оценени от вещо лице. Впоследствие договорът за издръжка и гледане е развален с влязло в сила решение. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск за заплащане на стойността на подобренията в имота, въззивният съд е приел, че никъде в исковата молба ищците не са заявили твърдения, че извършените от тях строителни работи са увеличили стойността на имота. При липса на такива твърдения, съдът не е бил длъжен да им указва, че не са ангажирали доказателства за размера на увеличената стойност на имота. Едва във въззивната жалба ищците са посочили, че описаните в исковата молба СМР са довели до увеличение на стойността на имота, но тези твърдения са несвоевременно въведени, а и по делото няма доказателства какъв е размерът на увеличената стойност. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците Н. Г. П. и Къна Г. П.. Те считат, че решението е постановено при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и е в противоречие с практиката на ВКС. В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпрос, уточнен от настоящия състав съобразно приетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, а именно - длъжен ли е съдът да прецени иска по чл.72 ЗС на база подробно описаните в исковата молба СМР, посочени по време на извършване и количество; констатирани от назначената експертиза и потвърдени със свидетелски показания. Ответниците в производството Н. Д. Ч., Г. Д. Салами и Н. Д. Д. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество, тъй като обжалваното решение не противоречи на практиката на ВС и ВКС. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че поставеният от жалбоподателите въпрос, в контекста на конкретното дело, се свежда до това какви са задълженията на съда по уточняване и установяване размера на претенцията за извършени подобрения в чужд недвижим имот. По този въпрос въззивното решение подлежи на практиката на ВКС, което е основание за допускане на касационно обжалване. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,