Определение № 773 от 19.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3113/2025 г.

ВКСIII гражданско отделение19.02.2026 г.докладчик Жива Декова

Диспозитив

ИЗМЕНЯ определение № 5779 от 11.12.2025 г. по гр. д. № 3113/2025 г. на ВКС, III г. о., в частта на присъдените разноски, както следва: НАМАЛЯВА поради прекомерност размера на присъденото в полза на М. Й. П., ЕГН [ЕГН], адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС до сумата от 1000 лева /равностойни на 511,29 евро/. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от Е. И. П. и Е. Х. П., чрез пълномощника им адв. Н. А., за изменение на постановеното по настоящото гражданско дело определение № 5779 от 11.12.2025 г., в частта за разноските, чрез намаляването им до сумата от 1000 лева. Молбата с правно основание чл. 248 ГПК е връчена на насрещната страна М. Й. П., която в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв. Л. В., изразява становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото намира следното: Молбата е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Представянето от страната на списък за разноските по чл. 80 ГПК не е условие за допустимост на молбата, съдържаща искане за изменение на разноските за които е осъдена. С постановеното определение № 5779 от 11.12.2025 г. по гр. д. № 3113/2025 г. на ВКС, III г. о., е оставена без разглеждане касационната жалба на Е. И. П. и Е. Х. П., подадена чрез пълномощника им адв. Н. А., против въззивно решение № 444 от 16.04.2025 г., постановено по в. гр. д. № 279/2025 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, което е потвърдено решение № 4658 от 25.11.2024 г., постановено по гр. д. № 2705/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив и касационното производство е прекратено. С оглед изхода на делото на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 4 ГПК на ответника по касация М. Й. П. са присъдени направените разноски в касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 1900 лева, платими от касаторите. Възражението на молителите – касатори в производството за прекомерност, на присъденото с определението адвокатското възнаграждение на насрещната страна, е заявено своевременно с молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК и е основателно. При зачитане на задължителния характер на постановеното от СЕС решение С-438/2022 г., съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, установени с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тези размери могат да служат единствено за ориентир, като от значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. Производството е образувано по предявен конститутивен иск за разваляне на договор за прехвърляне на имот със задължение за издръжка и гледане с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Данъчната оценка на имота е равна на 3465,10 лева. С определение № 5779 от 11.12.2025 г. касационната жалба на Е. И. П. и Е. Х. П. е оставена без разглеждане и производството пред касационния съд по нея е прекратено по съображения, че по аргумент от чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК цената на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е под прага за достъп до касационно обжалване от 5000 лева. В договора за правна зашита и съдействие от 03.07.2025 г. е записано, че възнаграждението на адвокат В. се дължи за изготвяне и подаване на отговор на касационната жалба от Е. и Е. П., чрез адв. Н А., както и за процесуално представителство пред ВКС. Възнаграждението е заплатено от клиента изцяло в брой при подписване на договора, който има значение на разписка. Делото пред касационната инстанция не се характеризира с особена фактическа и правна сложност, приключило е в закрито съдебно заседание, като действията на адвоката на ответника по касация се изчерпват с подаване на отговор на касационната жалба, който е съобразен от настоящия състав. Предвид изложеното, заплатеното на адвоката възнаграждение от 1900 лева е прекомерно, съобразно извършената от адвоката работа и защитавания от него материален интерес. Възнаграждението на адвокат В. следва да се намали до справедливия размер – сумата от 1000 лева. Определение № 5779 от 11.12.2025 г. следва да се измени, в частта на присъдените разноски, съобразно мотивната част на настоящото определение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение

Цитирани разпоредби

8