Определение № 1583 от 02.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2534/2023 г.

Производството е по чл.248 ГПК. По делото е постановено определение № 517/ 07.02.2024 г., в сила от датата на постановяването му, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 161 от 07.02.2023 г. по гр.д.№ 3269/ 2022 г. в обжалваната част, с което Застрахователно акционерно дружество „Алианц България“ АД е осъдено да заплати на П. И. П. 70 000 лв - обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпило пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.12.2020 г. до окончателното изплащане. С определението П. И. П. е осъден да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Алианц България“ АД 8 887,50 лв /осем хиляди осемстотин осемдесет и седем лева, петдесет стотинки/ разноски по касационното производство. Процесуалният представител на ответника Застрахователно акционерно дружество „Алианц България“ АД е поискал изменение на така постановеното определение в частта за разноските. Поддържа, че върху платеното адвокатско възнаграждение е начислен ДДС и с него то възлиза на 10 665 лв. Моли ищецът да бъде осъден да му заплати тази сума. Ответната страна П. П. оспорва искането. Счита, че претендираният размер на възнаграждението е прекомерно завишен и не съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на обема на извършената от процесуалния представител на ответника работа. Счита, че с оглед решение на СЕС по дело С-438/ 2022 г. Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не може да намери приложение. Съдът намира молбата за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна. Основателно ответникът поддържа, че за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнаграждението за извършена адвокатска услуга и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Основателно е обаче и поддържаното от ищеца, че с оглед решение на СЕС по дело С-438/ 2022 г., Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не може да намери приложение, поради което следва да се прецени възражението за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение. В касационното производство процесуалният представител на ответника е депозирал единствено кратък отговор срещу касационната жалба, чието изготвяне не изисква съществени усилия. Делото не съставлява нито правна, нито фактическа сложност, то е измежду категория дела, отличаващи се с типични възражения на ответника, характерни за всяко от делата. Затова уговореното от ответника и процесуалния му представител възнаграждение е прекомерно и подлежи на редукция. В срока по чл.248 ГПК обаче ищецът не е поискал такава и положението на ответника не може да бъде влошено. Но и искането на ответника за присъждане на платеното от него адвокатско възнаграждение в пълен размер е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения съдът