Определение № 333 от 30.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4265/2014 г.

Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на А. К. А. с направено искане за изменение на постановеното решение по делото в частта за разноските. Ответниците по молбата я оспорват с писмен отговор. Молбата е подадена в срок и е процесуално допустима, доколкото по делото пред настоящата инстанция е представен списък на разноските по чл.80 ГПК. Действително, в разноските, присъдени с решението в полза на ищеца по делото, направени пред настоящата инстанция, не са включени сумите, представляващи заплатени държавни такси от ищеца по делото, касатор в касационното производство при второто разглеждане на делото от ВКС, общо за сумата от 1297,38 лева, поради което молбата за изменение на решението в частта за разноските е основателна. С оглед цената на субективно съединените искове против всеки един от двамата ответници, А. Т. Г. следва да заплати от тази сума, в полза на ищеца сумата 864,92 лева, а В. К. Г. сумата 432,46 лева. Подадена е и молба от А. Т. Г. и В. К. Г. с направено искане за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното определение за изменение на решението в частта за разноските на основание чл.248, ал.1 ГПК, като се твърди, че съдът правилно е определил сумите, дължими от ответниците по делото, но е разменил същите по отношение на двамата ответници. Действително, при постановяване на определението по чл.248, ал.1 ГПК, е допусната очевидно фактическа грешка, като действителната воля на съда е била, с оглед цената на предявените искове против двамата ответници, А. Т. Г. да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 15 284,67 лева, а В. К. Г. сумата 7 642,33 лева. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия