Определение № 192 от 16.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 772/2015 г.

Производството е образувано по частна жалба на И. А. К., [населено място], срещу определение № 35 от 14.01.2015 г. по гр. дело № 4531/2014 г. на Върховния касационен съд, IV г.о., с което е оставена без разглеждане касационната му частна жалба срещу определение № 73 от 17.03.2014 г. по гр. дело № 132/2014 г. на Софийския окръжен съд. Прието е, че обжалваното въззивно определение е постановено в производство по дело с цена на иска под установения в закона минимум от 5000 лв., поради което на основание чл. 274, ал. 4 ГПК касационното производство е недопустимо. Жалбоподателят е изложил доводи за неправилност на определението. Ответницата по частната жалба М. Ц. П., [населено място], оспорва жалбата. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилен е изводът, че определението на въззивния съд не подлежи на касационна проверка, тъй като цената на иска е 390, 95 лв., т.е. до 5 000 лв. Съдилищата са длъжни да разгледат всяка подадена до тях молба за защита на имуществени права, но това право се упражнява при условията и по реда, предвидени в процесуалния закон. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване пред Върховния касационен съд онези въззивни определения, с които се прегражда развитието на граждански дела, образувани по искове с цена до 5 000 лв. Решаващата инстанция трябва самостоятелно да прецени дали решението подлежи на касационно обжалване, независимо от направените преди това изводи от въззивния съд. Обжалваното определение е мотивирано с идентични правни съображения и поради това не са налице основания за отмяната му. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.