Определение № 1449 от 24.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 531/2026 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК и е образувано по молба на „Институт за исторически изследвания“ при Българската академия на науките, чрез процесуалния представител адв. А.А. с искане да бъде допълнено постановеното по делото определение № 999/02.03.2026г. и в полза на молителя се присъдят разноски за платеното адвокатско възнаграждение в производството пред ВКС. От насрещната страна – В. К. Б. е постъпил отговор, чрез адв.Д., с който се оспорва основателността на искането и е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховният касационен съд намира молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за допустима като подадена в законния срок. Същата е и основателна по следните съображения: С определението, чието допълване се претендира ВКС е оставил без разглеждане частна касационна жалба на В. Б. против определение № 20846/24.10.2025г. по ч.гр.д. № 9581/2025г. на СГС, ГО, ЧЖ-ІІ-Д състав и е прекратил производството по делото. В постановения акт липсва произнасяне по искането за присъждане на разноски в полза на Институтът за исторически изследвания при БАН, съдържащо се в отговора на частната касационната жалба. Видно от представения с отговора на жалбата договор за правна защита и съдействие от 11.04.2025г. (чл.3.1.2), както и от приложените фактура от 04.02.2026г. и преводно нареждане от 04.02.2026г., за процесуалното представителство в частното касационно производство молителят е договорил с адв.А. и му е платил възнаграждение в размер 306,78 евро с начислен ДДС. С оглед своевременно направеното искането за присъждане на разноски, представянето на доказателства за тяхното реално плащане и липсата на произнасяне на съда по искането за присъждането им, молбата по чл.248, ал. 1 ГПК следва да се уважи. Неоснователно е направеното от частния касатор възражение по чл.78, ал.5 ГПК, тъй като при съобразяване естеството на правния спор, неговата фактическа и правна сложност, засегнатия интерес и извършените от процесуалния представител на ответника действия по осъществяване на защитата (изготвяне на мотивиран отговор на частната касационна жалба с изложени съображения за нейната недопустимост; за липсата на основания за допускане на касационното обжалване и за неоснователността й) съдът не установи несъответствие между размера на възнаграждението (225 евро без ДДС) и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права. При съобразяване и на разпоредбата на чл.36, ал.2, изр.2 вр. ал.1 ЗАдв и при зачитане на решението на СЕС по дело С-438/2022г. съдът счита, че определеното и заплатено възнаграждение отговаря на критериите за разумност и пропорционалност и се явява справедливо и обосновано, с оглед положения от адвоката труд. Предвид изложеното молбата по чл. 248 ГПК за допълване на определението на ВКС е основателна и следва да бъде уважена. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение