Решение № 14018 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 457/2015 г.

Решение № 14018 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 457/2015 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново против решение № 489/24.11.2014 г. по адм. д. № 708/2014 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отменен в обжалваната част Ревизионен акт № 121200307/31.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 536/28.09.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, считано от 01.01.2013 г. - Дирекция "ОДОП", за установени задължения на Любен Ангелов Каменов с ЕТ"Ив-Ана-Любен Каменов", гр. Монтана, при ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, за ревизирани периоди 2007, 2008, 2009 и 2010 години по ЗДДС и по чл. 48 ЗДДФЛ и са присъдени разноски на жалбоподателя в размер на 1835 лева. Изложени са доводи за неправилност, необоснованост на решението, за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Любен Ангелов Каменов, с ЕТ "Ив-Ана-Любен Каменов", гр. Монтана, не взема становище по касационната жалба. Прокурор от ВАП дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна. Производството е за втори път пред Върховния административен съд като касационна инстанция. С решение по адм. д. № 1940/2014 г. на Върховния административен съд, в производство по касационна жалба на Любен Ангелов Каменов, с ЕТ"Ив-Ана-Любен Каменов", гр. Монтана, е отменено отчасти решение № 614/18.12.2013 г., постановено по адм. дело № 1052/2012 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на съда, със задължителни указания. Предмет на оспорване е бил Ревизионен акт № 121200307/31.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 536/28.09.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице при установена данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК са установени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 1 667. 96 лв., за 2008 г. - 673, 79 лв., за 2009 г. - 132. 66 лв. и за 2010 г. - 501.10 лв., ведно със съответните лихви за забава и задължение за ДДС за данъчни периоди м. 12.2007 г., м. 12.2008 г., м. 12.2009 г., м. 12.2010 г. и м. 08.2011 г. в общ размер на 23 291, 63 лв. и лихва за забава в размер на 6 837.37 лв. При извършена ревизия на търговеца, във връзка с извършваната от него дейност - търговия в различни търговски обекти с хранителни стоки и тютюневи изделия, е установено, че за закупени стоки по фактури, издадени от "Кавен Орбико" ЕООД, "Крид" ЕООД, "Фема 59" ЕООД и "Монтдринкс " ООД, същите не са отразени в счетоводните регистри на търговеца. Прието е, че стоките са реализирани на вътрешния пазар и е установен укрит приход - печалба до размера на търговската надценка, което ревизиращите органи са приели за обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК и основание за установяване на данъчната основа за облагане с пряк и косвен данък по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, за което са уведомили лицето по реда на чл. 124, ал. 1 ДОПК. Облагането по ЗДДС е по реда на чл. 102, ал. 1 ЗДДС, поради достигнат оборот и неизпълнено задължение за регистрация от страна на данъчно задълженото лице. Органът по приходите е осъществил насрещни проверки на процесните доставчици, при които са дадени обяснения от същите за начина на осъществяване на доставките - с доставка на място от дистрибутори на хранителни стоки и тютюневи изделия, с транспорт на доставчика, при което освен издадени фактури и фискални бонове, не са били съставяни други съпровождащи стоките транспортни документи - товарителници, приемо-предавателни протоколи, пътни листи и др. Констатирано е от ревизиращия орган, че фактурите са включвани в дневниците за продажби и в справки-декларации /СД/ по ЗДДС за съответните данъчни периоди на доставчиците. При тези данни е установена данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК и са определени задължения за пряк и косвен данък по чл. 48 ЗДДФЛ и ЗДДС за период в който е достигнат облагаем оборот и е настъпило задължение по ЗДДС. При новото разглеждане на делото, производството е протекло в едно заседание, проведено на 29.09.2014 г., на което жалбоподателят не е изпратил представител. Няма заявени доказателствени искания, във връзка с дадените на жалбоподателя указания от съда с разпореждане от 29.09.2014 г., че основите за облагане с пряк данък и с ДДС са определени с процесния акт при условията на чл. 122, ал. 2 ДОПК, като по аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК в негова тежест е да обори фактическите констатации в акта с всички допустими доказателства и доказателствени средства. От страна на жалбоподателя не са осъществени каквито и да е процесуални действия при новото разглеждане на делото. При процесуалното бездействие от страна на жалбоподателя, валидни са фактическите констатации, установени при първоначалното разглеждане на делото, въз основа на събраните в хода на административния и съдебен процес доказателства и доказателствени средства - приета съдебно-икономическа експертизи, които съдът е следвало да анализира и да направи изводи, въз основа на същите. Видно от обжалваното пред настоящия касационен състав решение, мотивите по същество съдържат противоречиви изводи за доказателствената тежест, с тези дадени от съда с разпореждането от 29.09.2014 г. В противоречие с дадените указания с разпореждането си от 29.09.2014 г., съдът е приел, че органът по приходите носи доказателствената тежест да установи факта на прехвърляне на правото на разпореждане с вещите като собственик от страна на доставчика върху ДЗЛ. Тези обстоятелства са изяснени още в хода на административния процес, в голяма част потвърдени и с приетата съдебно-икономическа експертиза. Безспорно е установено, че съществуват неосчетоводени фактури с предмет доставки на стоки, издадени от доставчиците "Кавен Орбико" ЕООД, "Крид" ЕООД, "Фема 59" ЕООД и "Монтдринкс " ООД. Извършената проверка по счетоводни данни на едноличния търговец установява, че посочените доставчици са съконграгенти на ревизираното лице и в едни и същи данъчни периоди има както осчетоводени, така и неосчетоводени фактури, издадени от същите доставчици, при това налице са осчетоводени фактури от същите доставчици, които са без подпис на получател. Във връзка с основното възражение за неосъществени реални доставки по фактурите с довод, че една част от тях не съдържат подпис на получател, а друга част, при оспорени подписи на получател, при първоначалното разглеждане на делото по искане на жалбоподателя, съдът е допуснал графологична експертиза за установяване автентичността на положените подписи в тези фактури, т. е. дали подписите са положени от Любен Каменов или от други работещи на трудов договор при него лице. Поради оттегляне от жалбоподателя на искането за графологична експертиза, същата е заличена от съда. Приетата по делото съдебно-икономическа експертиза дава вариант за данъчната основа за облагане при база данъчна основа по фактури, несъдържащи подпис на получател, съобразно поставената задача от жалбоподателя, по чието искане е допусната експертизата от съда. При приемане на експертизата в съдебното заседание на 19.11.2013 г., във връзка с несъответствия и констатирана разлика в задължението между РА и даденото заключение, вещото лице е пояснило, че не може да обясни на какво се дължи разликата, но пояснява, че е работила само по процесните фактури, за които жалбоподателя е поставил задачата. В същото съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя адв. Маркова е заявила, че според нея разликата се дължи на фактури за задължения установени със същия РА, които не се оспорват от жалбоподателя. Така приетата съдебно-икономическа експертиза, при допълнителното уточнение устно в съдебно заседание, не съдържа различни фактически констатации от приетите в хода на административния процес. Настоящият състав приема, че оспорването на фактурите като отразяващи осъществени стопански операции единствено с твърдението, че част от тях не съдържат подпис на получател, не е основание за отмяна на задълженията, установени с РА, при това - изцяло и в частта, установена на база данъчни основи по фактури, съдържащи подпис на получател, неоспорени по съответния ред от оспорващия ги - жалбоподателя. В случая е следвало да се съобрази от съда, че от една страна, задълженията са установени на база данъчна основа, както въз основа на фактури, съдържащи подпис на получател, така и на фактури, несъдържащи подпис на получател и от друга - на обстоятелството, че подписът на получател не е задължителен реквизит на фактурата и липсата му не следва да се възприемат изолирано, и нещо повече - да се игнорира доказателствената стойност на съответния документ. Данъчната фактура представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ облагаемо данъчно събитие и начислен данък. Като частен документ, който се издава от доставчика, той се подписва от него, като разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството въвежда задължително изискване само за подпис на съставителя на фактурата. В това се изразява материалната й доказателствена сила. В конкретния случай, безспорно е установено, че процесните фактури са издадени от посочените в тях доставчици, че са намерили отражение в счетоводството на доставчиците, че ДДС по тях е начислен и внесен в бюджета. Протоколите от насрещните проверки представляват официални писмени документи, поради което неправилно административният съд не е зачел доказателствената им сила във връзка с констатациите в тях, че фактурите са издадени от доставчиците на вписания в тях получател на доставките, който е ревизираното ДЗЛ. Простото оспорване на фактурите от страна на ревизираното лице, без установяване на данни за действия, свързани с измама или злоупотреба от страна на издателите им, не е достатъчно, за да обоснове изводът, че фактурите не отразяват реални доставки, както е приел съдът. При безспорно установен факт, че процесните фактури са осчетоводени при доставчиците и че същите отразяват реално осъществени доставки, като в тази връзка са приложените по преписката доказателства и писмени обяснения на доставчиците, съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е обсъдил същите, а единствено по възражение на получателя, че не е получил стоките по фактурите, от които едни с подпис, други без подпис за получател, е приел, че РА е незаконосъобразен и изцяло го е отменил. Решението е необосновано и в противоречие с установените по делото факти. При наличие на отменителното основание по чл. 209, т. 3 АПК решението на административния съд се явява неправилно и следва да бъде отменено. Настоящият съдебен състав, действащ при условията на чл. 227, ал. 1 АПК при фактическа и правна изясненост на делото и съобразно изложените мотиви следва да постанови решение по същество, с което да отхвърли жалбата срещу РА, като неоснователна. С оглед резултата по делото, следва да бъде отменено определението, с което е осъдена Дирекция "ОДОП" - В. Търново да заплати разноски на жалбоподателя в размер на 1835 лв. и вместо това, в полза на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Търново при ЦУ на НАП да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в еднократен размер от 1350 лева за цялото съдебно производство, съобразно действащата редакция на чл. 161, ал. 2 ДОПК, тъй като новата редакция на текста, ДВ, бр. 94 от 2015 г. е в сила от 01.01.2016 г. и е неприложима към момента. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, първо отделение,