Определение № 5764 от 10.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3983/2024 г.

Производство по чл.248, ал.1 ГПК. Ц. В. Н. е поискала с молба от 11.11.2025 г. изменение на постановеното по делото решение по чл.290 ГПК, с което е осъдена да заплати на ответника по касация разноски в размер 1200 лева с възражение за недължимост, евентуално за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата я оспорва в писмен отговор. Молбата по чл.248, ал.1 е процесуално допустима – подадена е в едномесечен срок от постановяване на решението по чл.290 ГПК от страна по делото. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Изтъкнатите от молителката обстоятелства, касаещи изпълнителното дело, нямат отношение към дължимостта на разноските в исковото производство. По молбата по чл.248, ал.1 ГПК съдът проверява налице ли са доказателства за извършено плащане от страната, имаща право на разноски и налице ли е основание за намаляване поради прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Въпросът за представителната власт на адвоката не може да се разглежда в това производство, освен това, видно от Протокол № 3/02.08.2022 г., Общото събрание на ЕС е упълномощило избрания управител Х. Д. да организира съдебна защита по всички дела срещу етажната собственост като наеме адвокат. Представени са доказателства за договореното възнаграждение и извършено плащане на сумата 1200 лева, преведена по банков път. Направеното възражение за прекомерност на заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение за касационното производство е неоснователно, тъй като възнаграждението не е прекомерно. Договореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение в пълна степен съответства на фактическата и правна сложност на делото, с оглед на което и възражението за прекомерност е неоснователно. Процесуалният представител на ответниците по касация е подал писмен отговор на касационната жалба, в който е обосновал своето становище по доводите, изложени от касационния жалбоподател. Представил е и писмени бележки в хода на устните състезания. Съгласно чл.78, ал.5 ГПК основателността на възражението за прекомерност на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение се преценява съобразно фактическата и правна сложност на делото. Преценката е за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Фактическата сложност се обуславя от широк кръг обстоятелства, които се изследват и установяват в съдебното производство като релевантни към правния спор, а правната сложност произтича от преценката за основателността на претенциите. За да е прекомерно, възнаграждението следва да е уговорено в съществено отклонение /пряко мярката, наложена от пазара на адвокатските възнаграждения по подобни дела. Преценката е към сключване на договора. Размерите по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения служат единствено за ориентир на съда, но не го обвързват. В случая предмет на договора е изготвяне на отговор на касационна жалба и осъществяване на процесуално представителство пред касационната инстанция. Съобразявайки вида на договорената дейност /процесуално представителство пред касационната инстанция/, фактическата и правна сложност на делото и защитавания интерес, настоящият състав намира, че договореното и заплатено възнаграждение от 1200 лена не е прекомерно. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение