Решение № 3382 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 167/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/, чрез процесуалния му представител юрк. Хичовски, срещу решение № 34026 от 17.10.2025 г., постановено по адм. дело № 9292/2025 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, с което е отменено решение № 4385 от 01.08.2025 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Т. Х. Р. и делото е изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно по съображения, относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва се преценката на първоинстанционния съд досежно дейността на административния орган по изясняване на фактите и обстоятелствата във връзка с конкретната бежанска история. Напротив твърди, че е съобразил и обсъдил всички факти, обстоятелства и доказателства, които са били налични към момента на издаване на оспореното решение на председателя на ДАБ. Въз основа на това се обосновава становище, че липсата на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУТ е правилно преценена от страна на административния орган в рамките на производството пред него. Представят се два броя справки относно Иран от 26.08.2025 г. и от 02.03.2026 г. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и произнасяне с решение за оставяне в сила на решението на председателя на ДАБ. Ответникът – Т. Х. Р., гражданин на Иран, лично и чрез процесуалния представител адв. Косарова, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено. Представя извадки от интернет страници относно актуалната ситуация в Иран. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: От фактическа страна по делото е установено, че административното производство е образувано по молба от 16.01.2024 г. на Т. Х. Р. за предоставяне на международна закрила. Кандидатстващият за закрила е гражданин на Иран, от мъжки пол, роден на [дата]. в гр. Ращ, Иран, етническа принадлежност – персиец, вероизповедание - [заличен текст], семейно положение – женен, [ЛНЧ]. Самоличността му е установена въз основа на представен национален паспорт сер. Р № •••••••••, издаден на 28.01.2023г., валиден до 28.01.2028 г. Намира се на територията на Република България заедно със съпругата си Е. Н. А., с [ЛНЧ] – също в процедура по предоставяне на международна закрила (по която понастоящем е постановено решение № 2536 от 09.03.2026 г. по адм. дело № 12353/2025 г. по описа на ВАС). В хода на административното производство с молителя е проведено интервю с рег. № УП-15818/09.04.2025 г., в присъствието на преводач. В рамките на интервюто, същият заявява, че на 24.12.2023 г. легално е напуснал Иран заедно със съпругата си, като са отпътували със самолет до гр. Истанбул, Турция с цел екскурзия. След като научили от свои близки за възникнали проблеми в Иран във връзка с тяхно участие в протестни прояви, на 01.01.2024 г. нелегално преминали българската граница, били арестувани и това ги принудило да подадат молби за закрила. Не изчакали отговор, а поради финансови затруднения и психически проблеми на жена му тръгнали нелегално към Германия, където живеела сестра му, и където също подал молба за закрила. От Германия е върнат в Република България съгласно Регламент „Дъблин“. Т. Х. Р. мотивира молбата си за международна закрила с факта, че той и съпругата му Е. Н. А. са имали проблеми в Иран. Според думите му на 19.12.2023 г. съпругата му била на протест срещу правителството, на който е била арестувана и е иззет телефона ѝ, на който са открили комуникациите й с него и други участници в протести. Твърди, че той самият е участвал в протести, но този ден не е бил със съпругата си и след като не е могъл да се свърже с нея по телефона е отишъл в полицейския участък, за да я търси. Там бил бит и задържан, освободен след намесата на баща си – пенсиониран военен полковник, който съдействал и за освобождаването на жена му от ареста. На втория ден от почивката им в Турция му се обадил баща му, за да го предупреди да не се връщат в Иран, тъй като е получил призовки и заповеди за задържането им. Заявява, че властите са ходили в дома му, ровили са в нещата му и са взели лаптопа му, също така били и в дома на баща му, срещу когото също са образували преписка, тъй като е помогнал да избягат. След проведената процедура е постановено процесното решение № 4385 от 01.08.2025 г. на председателя на ДАБ., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ на Т. Х. Р. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В хода на административното производство по издаването на решението и в хода на съдебното производство по обжалването му са представени следните доказателства: справки от 21.07.2025 г. и от 26.08.2025 г. относно Ислямска Република Иран (от органа) и нови писмени доказателства с легализиран превод от персийски (от търсещия закрила). Въз основа на установеното от фактическа страна, от правна страна първоинстанционният съд приел, че решението на председателя на ДАБ при МС е незаконосъобразно, тъй като е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Според съда, административният орган не е извършил пълна и задълбочена преценка на всички относими факти и обстоятелства, свързани както с личното положение на жалбоподателя, така и с обстановката в държавата му по произход, съгласно изискването на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Не е анализирал в тяхната съвкупност данните от бежанската история на търсещия закрила, твърденията за проблеми, свързани с участието на жена му, а и неговото участие, в протести, преследването му от органите на властта, както и представените в съдебното производство доказателства за предприети от властите действия срещу него и жена му. Според съда, органът не е изпълнил и задължението си, произтичащо от чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се мотивира относно принципа „non refoulement“ (забрана за връщане). С тези мотиви първоинстанционният съд приел, че оспореното решение е незаконосъобразно, отменил същото и върнал преписката за ново произнасяне, съгласно дадените указания. Решението е правилно като краен резултат, но по различни от изложените в него мотиви. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо и не страда от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Същото има изискуемото съдържание по чл. 172а от АПК и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон като краен резултат, но по различни от изложените в него мотиви. Настоящият състав не споделя извода на съда, че при постановяване на оспореното решение на ДАБ е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като органът не е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за случая и в частност наведените твърдения за преследване на жалбоподателя и съпругата му в родината им. Напротив административният орган е обсъдил тези твърдения, изяснил е фактите и обстоятелствата, относими към случая, като обаче обосновано е приел, че за тях не са представени доказателства. Действително към момента на издаването на административния акт, такива не са били представени, като в тази връзка решението на председателя на ДАБ е съответно на фактическата обстановка и представените доказателства към момента на издаването му. В хода на проведеното съдебно производство пред първата инстанция обаче са представени нови доказателства в подкрепа на изложената бежанска история, за които е предоставен и срок да бъдат надлежно преведени и легализирани. Съгласно чл. 142, ал. 2 АПК „Установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания“. В случая е приложима именно тази разпоредба, тъй като в проведеното съдебно производство са представени нови доказателства, които са относими към преценката за наличието на критериите очертани в чл. 8 ал. 1 – 10 ЗУБ или чл. 9 ЗУБ. Първоинстанционният съд правилно като краен резултата е приел, че оспореното решение на председателя на ДАБ следва да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган за извършване на надлежна преценка на изложената бежанска история на жалбоподателя и наличието или не на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ с оглед на новопредставените доказателства - призовки и протоколи от изземване на мобилни устройстви и даване на обяснения на полицията по разузнаване и обществена сигурност на провинция Гилан и революционната прокуратура на гр. Раш, Ислямска република Иран във връзка с участие в нерегламентирани протести на съпругата на жалбоподателя и на него самия. Предвид правилото на чл. 142 ал. 2 АПК тези новопредставени до приключването на устните състезания доказателства, следва да бъдат преценени. Във връзка с гореизложеното оспореното съдебно решение като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК Върховният административен съд, състав второ отделение,