Решение № 16912 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8517/2019 г.

Решение № 16912 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8517/2019 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Областния управител на Област Д., подадена чрез процесуалния му представител юрк. Г. Г., срещу Решение № 210/29.05.2019 г., постановено по адм. д. № 163/2019 г. по описа на Административен съд - Д.. В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил в тяхната съвкупност и взаимна връзка събраните по делото доказателства, поради което е направил своите правни изводи в противоречие със закона. Сочи се, че съдът не е съобразил разпоредбите на чл. 28, ал. 1 и ал. 4 от ЗНА, във връзка с чл. 19, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 от ЗНА, във връзка с § 5 от ЗНА и чл. 138 от Конституцията на Република България, според които постановения подзаконов нормативен акт на Общински съвет Д. е следвало да съдържа предварителна оценка за въздействие по цитираните разпоредби. Претендира се отмяна на обжалваното решение, след което да са постанови ново, с което Решение № 1040 по Протокол № 46 от проведеното заседание на Общински съвет Д. да бъде отменено. В с. з. касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответната страна Общински съвет Д. редовно призована не се явява в с. з. и не взема становище по касационната жалба. Представителят на ВАП дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че оспореното решение не страда от касационни основания за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Д. е отхвърлил жалбата на Областния управител на Област Д. срещу Решение № 1040 от Протокол № 46/31.01.2019 г. на Общински съвет Д., с което на осн. чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 8, ал. 2 от ЗОС се приемат изменения и допълнения в действащата Наредба № 4 за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. С измененията се променя разпоредбата на чл. 33, ал. 7 – "обстоятелствата по ал. 5 се удостоверяват с декларации", в чл. 34, ал. 6 думите "увеличена с 25%" се заличават, в чл. 115, ал. 5, т. 2 и т. 3 се отменят, наредбата влиза в сила от деня на приемането й. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел че оспорения пред него административен акт е издаден от материално компетентен орган и в рамките на регламентираните му правомощия, в изискуемата от закона форма, при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правнорелевантните факти са установени правилно и противно на твърденията на касационния жалбоподател, въз основа на подробен анализ на всички събрани по делото доказателства. Обсъдени са всички твърдения и възражения на страните. Мотивите на решаващия съд се споделят изцяло от касационната инстанция. Оспорените промени в подзаконовия нормативен акт са приети от компетентен орган и при спазена форма. Спазена е предвидената в чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗМСМА процедура, гарантираща защита на общинския интерес за решения от вида на процесното – явно гласуване с квалифицирано мнозинство (повече от половината от общия брой общински съветници). Наредбата е приета на валидно правно основание - чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 8, ал. 2 от ЗОС и при надлежно отбелязване на правните основания за промяната в акта. Неоснователно се възразява от касационния жалбоподател срещу възприетото от административния съд липса на нарушение на чл. 20 ЗНА при приемането на оспорените разпоредби. По силата на чл. 19, ал. 1 ЗНА съставителят на проект на нормативен акт извършва оценка на въздействието на нормативния акт, когато това е предвидено в този закон (ЗНА). Съгласно чл. 20 ЗНА предварителната оценка на въздействието на нормативния акт, която е частична или цялостна се извършва при изработването на закон, кодекс или подзаконов нормативен акт на Министерския съвет, а извън тези случаи цялостна предварителна оценка може да се извърши по преценка на съставителя на проекта. В случая предмет на оспорването е изменение на подзаконов нормативен акт, който се приема от общински съвет. Следователно предвид характера на акта и приемащия го орган, преценката за извършване на цялостна предварителна оценка е предоставена на съставителя на акта, т. е. не е налице задължително извършване на такава оценка, за да бъде тя условие за законосъобразност на акта, респективно на оспорените разпоредби. В подкрепа на изложеното са мотивите по приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, приет от 43-то НС, в които изрично е посочен обхвата на оценките за въздействие, а именно"Актовете по отношение на които ще се изготвя предварителна оценка на въздействието са закони, кодекси и подзаконови нормативни актове на МС". Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател, за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е извършил проверка за законосъобразността на атакувания подзаконов нормативен акт по чл. 168, ал. 1 АПК т. е. на всички основания по чл. 146 АПК, като не е проверил дали проекта е публикуван на портала за обществени консултации по чл. 26, ал. 3 изр. 2 от ЗНА. Съдът действително дължи проверка на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК, но само в рамките на повдигнатото оспорване. В тази връзка оплакването за липса на публикувано в портала за обществени консултации е направено за първи път с касационната жалба пред настоящата инстанция. Правилни и обосновани са изводите на съда и за съответствието на предложените промени със закона. Предвид изложеното, обжалваното решение е постановено при липса на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение