Определение № 122 от 19.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 510/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 3441/31.01.2020 г. В. Н. Н. срещу определение № 792 от 05.11.2019 г. на Върховен касационен съд, IV -то г.о., по гр.д. № 3235/2019 г., с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 58 от 10.05.2019 г., постановено по гр.д. № 159/2019 г. на Апелативен съд – Варна. С жалбата се иска отмяна на определението като неправилно. Поддържа се, че решенията на Апелативен съд – Варна и Окръжен съд – Варна са очевидно неправилни. Иска отмяна на определението на Върховен касационен съд, IV -то г.о. и допускане на касационно обжалване. По същество се иска преразглеждане на определението и допускане на инстанционен контрол по отношение на въззивното решение като се посочва, че то е неправилно Отказът да се образува наказателно производство от Прокуратурата на Република България не е бил съобразен със закона Жалбата е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.С обжалваното определение, постановено в производство по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на решение № 58 от 10.05.2019 г., постановено по въззивно гр.д. № 159/2019 г. на Апелативен съд – Варна. ,с което е потвърдено решение на първоинстанционен съд, с което е отхвърлен предявен от жалбоподателя иск с правно основание чл.49 ЗЗД. Съставът на ІVг.о на ВКС законосъобразно е посочил ,че постановеното по този ред определение е окончателен съдебен акт, който не подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС. Следвало е частната жалба да се върне на жалбоподателя след нейното постъпване но доколкото е било образувано настоящето производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, частната жалба следва да се остави без разглеждане ,като недопустима. Върховен касационен съд, състав на III- то г.о,