Определение № 381 от 28.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 57/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С молба вх. № 21250 от 17.11.2025 г. В. С. В., П. С. Й., С. С. В. и Н. С. Л. чрез пълномощника си адвокат Х. Г. са поискали изменение на определение № 4982 от 3.11.2025 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските, като П. Г. К. им възстанови направените по повод касационната му жалба разноски в размер на 1200 лв. П. Г. К. е оспорил основателността на молбата, евентуално е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. С определение № 4982 от 3.11.2025 г., постановено по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 317 от 25.09.2024 г., постановено по гр. д. № 326 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Пазарджик по касационните жалби на Община Пазарджик и на П. Г. К.. При постановяване на определението касационният съдебен състав е приел, че ответниците по касационните жалби са подали писмен отговор само на жалбата на бщина Пазарджик, но не са подали отговор на жалбата на П. Г. К.. На задната корица на въззивното дело в джоб сред други книжа се намира подаден от В. С. В., П. С. Й., С. С. В. и Н. С. Л. чрез пълномощника си адвокат Х. Г. писмен отговор на касационната жалба на П. Г. К. с вх. № 11942 от 13.12.2021 г., в който е заявено искане за присъждане на разноски и е представен списък на разноските и договор за правна защита и съдействие № 002156 от 13.12.2024 г., удостоверяващ заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. При горните констатации следва, че касационният съд не се е произнесъл по заявеното искане за възстановяване на направените по повод касационната жалба на П. Г. К. разноски, а възражението на последния, че липсват данни за заплатено адвокатско възнаграждение е неоснователно. Неоснователно е заявеното от П. Г. К. възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Макар подадения отговор отчасти да съвпада с отговора, подаден по жалбата на Община Пазарджик, е взето отношение и по конкретни доводи на П. К.. Фактическата и правна сложност на повдигнатите въпроси – дали имотът е земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ и подлежи ли на реституция с оглед регулационния му статут и загубване на реалните граници с внасянето в ТКЗС; довършена ли е реституционната процедура; оспорване на наследственото правоприемство на ищците; позоваване на съставени актове за държавна и общинска собственост и на публичен характер на собствеността – не е ниска, за да се приеме, че заплатеното възнаграждение не съответства на положения от адвокат труд. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение