Решение № 2896 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7946/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на К. Ю. А. срещу решение № 1240 от 05.06.2025 г., постановено по адм. дело № 270/2025 г. по описа на Административен съд – Кърджали, с което е: 1) отхвърлена жалбата на А. срещу решение № 2153-08-110 от 20.03.2025 г. на „За“ директор на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу задължителни предписания № ЗД-1-08-01800714 от 14.01.2025 г. и задължителни предписания № ЗД-1-08-01800718 от 14.01.2025 г. на главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали; 2) осъдена жалбоподателката да заплати на ТП на НОИ - Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По съображения, че решението е неправилно поради необоснованост – отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 3 от АПК, касаторката моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен, вкл. в частта за присъденото юрисконсултско възнаграждение, като се отмени и оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, отхвърлило възраженията й против задължителните предписания. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – Кърджали, действащ чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Белева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението да се потвърди. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции и прави възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и валидност, допустимост и правилност на атакуваното с нея решение на Административен съд – Кърджали, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С процесните задължителни предписания на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, на К. А. е наредено да заличи подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периодите 03.02.2020 г. – 29.02.2020 г., 03.03.2020 – 31.03.2020 г., 03.04.2020 г. - 31.12.2021 г., 01.01.2022 г. – 31.03.2022 г., с вид осигурен „13“, декларация, обр. 1, както и да заличи подадените декларации обр. ОКД-5 в ТД на НАП – Пловдив, офис – Кърджали, за периода, за който е заявено упражняване на дейност като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин (регистрирана на 03.02.2020 г., прекъснала дейност на 01.04.2022 г.). Като мотиви към двете предписания е посочено, че е извършена проверка, приключила с констативен протокол от 14.01.2025 г., при която е констатирано, че през периода от 03.02.2020 г. до 31.03.2022 г. лицето не е упражнявало трудова дейност и не е произвеждало продукция, предназначена за продажба, и следователно за същото не е изпълнен регламента на чл. 10, ал. 1 от КСО и то няма качеството на „осигурено“. С оспореното пред Кърджалийския административен съд решение от 20.03.2025 г. заместващият директора на ТП на НОИ – Кърджали е отхвърлил жалбата на А. срещу посочените по-горе две предписания, като е извел извод, че от събраните писмени доказателства в хода на административното производство, имащо за цел да потвърди данните за осигурителния стаж и осигурителния доход на А. в качеството й на самоосигуряващо се лице – регистриран земеделски стопанин, се е установило, че жалбоподателката не отговаря на дефиницията на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО за „регистриран земеделски стопанин“, и че твърденията за реално упражнявана трудова дейност като земеделски производител не се подкрепят с никакви доказателства. За да не уважи сезиралата го жалба от К. А. срещу решението на директора на ТП на НОИ - Кърджали, първостепенният съд е формулирал решаващ извод за неговата законосъобразност, като издадено от компетентен орган в установената от закона форма и с предвиденото съдържание, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Съдът е изложил мотиви за липса на упражняване на трудова дейност от страна на жалбоподателката в качеството й на земеделски производител от момента на регистрирането й като такава. Посочил е, че декларираните от нея намерения (без данни да са осъществени) да засява на незначителни площи картофи и други основни култури, са характерни за семейна градина и се използват предимно за собствена консумация в домакинството, а не целят продажба на продукция, в резултат на която да се реализират доходи и да се формира печалба. Приел е, че регистрацията като самоосигуряващо се лице, ежемесечното внасяне на осигурителни вноски и подаването на данни с декларация обр. 1 „Данни за осигуреното лице“, без реалното упражняване на трудова дейност, в резултат на която да се произвежда животинска/растителна продукция, предназначена за продажба, само по себе си не е достатъчно основание, за да се счита едно лице осигурено. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касаторката пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Първоинстанционният съд (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения административен акт и на предхождащите го такива) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърдените с него задължителни предписания, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи от жалбоподателката за неговата незаконосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. В мотивите му е изяснен категорично основният спорен между страните въпрос, който е сведен до това притежавала ли е през процесния период К. Ю. А. качеството на самоосигуряващо се лице, като материално законосъобразно решаващият съдебен състав е преценил, че отговорът на този въпрос е отрицателен. Съображенията, изложени от административния съд, се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. За пълнота трябва да се посочи, че противно на твърдяното в касационната жалба, Кърджалийският административен съд в съответствие със събраните доказателства правилно е възприел изводите на административните органи в насока, че К. А. не е упражнявала трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО в релевантния период, и в резултат на това, не притежава качеството осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 във връзка с т. 5 от ДР на КСО. Житейски нелогично е бременната (в определен период от времето), а впоследствие и отглеждаща малко дете жалбоподателка, да е полагала реално полски труд, както и добивите от толкова малки земеделски площи, да не са за лична консумация, а предназначени за продажба, за което няма и обективни данни. Защитими са само тези осигурителни права, които реално са възникнали. Наличието на регистрация като земеделски стопанин и внасяне на осигурителни вноски, без регистрираното физическо лице да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба (каквото е изискването на § 1, ал. 1, т. 5 от КСО), не обуславя възникването на осигурително правоотношение, а липсата на такова дефинитивно изключва правото на лицето да получи осигурителни плащания. Това е така, защото осигурителното правоотношение е проекция на реално упражнявана дейност и липсата й го лишава от основание. Ако и жалбоподателката да е притежавала валидна регистрация като земеделски стопанин, няма данни да е произвеждала селскостопанска продукция в личното си стопанство, предназначена за продажба, поради което тя не може да има качеството осигурено лице, независимо, че за нея са подавани данни в НАП и са внасяни осигурителни вноски. Доколкото тя реално не попада сред изброените в чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО лица, подадените от нея данни като самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски стопанин, са некоректни и следва да бъдат заличени, в какъвто смисъл са и задължителните предписания. От обсъденото по-горе явства, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже касаторката, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. В случая главният инспектор по осигуряването правилно е приложил относимите към казуса разпоредби. Като е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ - Кърджали също е издал законосъобразен акт. Отхвърляйки жалбата срещу последния, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора следва да се удовлетвори своевременно заявеното искане на ответника по касация за присъждане на възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт пред настоящата инстанция (за предходната такова му е присъдено от първоинстанционния съд), платимо от касаторката. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК в полза на ТП на НОИ - Кърджали следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 200 лева съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът е справедлив и обоснован и е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган. На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от същия закон, и изчислена по този начин, се равнява на 102,26 евро. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,