Определение № 4021 от 03.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12118/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от А. Маркова против определение № 9309 от 30.10.2023 г., постановено по адм. д. № 4863/2023 г. по описа на Административен съд София – град. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му. Ответникът – Р. Танев, в писмено становище, оспорва частната жалба и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Останалите ответници не изразяват становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд - София - град оставя без разглеждане искането на жалбоподателката за спиране на строителството - строителните дейности по отношение на строителна площадка УПИ VIIІ - 313, поземлен имот с идентификатор 68134.608.2096, кв.272, м. „Ботевградско шосе - рамка“, съгласно информационна табела, поставена на видно място от „Евробилд-М" ООД, до приключване на делото. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед №РД-09- 50-1490/26.11.2008г. на главния архитект на Столична община, с която, основание чл. 129, ал. 2, чл. 136, ал. 1, чл. 113 и чл. 128, ал.4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е одобрен Работен устройствен план за УПИ VII, VIII и IX, кв.272, м. „Ботевградско шосе - рамка“. За да постанови оспореното определение Административен съд – София - град приема, че в случая няма допуснато предварително изпълнение на административния акт, както по силата на закона, така и от административния орган, поради което и искането за спирането му е лишено от предмет. Предвид видът на административния акт, предмет на оспорване, съдът констатира, че не е допуснато разрешаването на строителство, поради което прави извод че искането за спиране на изпълнението на строителство е без предмет. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът констатира, че предмет на оспорване в производството е заповед за одобряване на РУП. Последната не е от категорията актове, визирани в чл. 217, ал. 1 ЗУТ, по отношение на които е допуснато предварително изпълнение по силата на закона и по отношение на които подаването на жалба не спира изпълнението. В случая няма и допуснато предварително изпълнение по реда на чл. 60, ал. 1 АПК. Следователно приложима е общата разпоредба на чл. 166, ал. 1 АПК, съгласно която жалбата спира изпълнението, поради което искането за спиране изпълнението на заповедта, правилно е прието като недопустимо. Законосъобразен е и изводът на съда, че искането за спиране на строителството е лишено от предмет, предвид предмета на спора, а именно заповед за одобряване на РУП, като изложените в тази насока мотиви изцяло се споделят от настоящата инстанция. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно, поради което и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,