Определение № 35 от 07.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3028/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на „Българска банка за развитие“ АД и И. И. Д. против решение № 211/10.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 3677/2020 г. от състав на САС. И. И. Д. оспорва касационната жалба на „Българска банка за развитие“ АД. „Юробанк България“ АД не оспорва жалбата на „Българска банка за развитие“ АД, а оспорва жалбата на И. Д.. Касационните жалби са допустими и са подадени в срок. Съдът е посочил, че изпълнително дело №5/2010г по описа на ЧСИ е образувано и висящо по време, когато ППВС №3/80г не е обявено за изгубило сила с т.10 от ТР № 2/2015г от 26.06.2015г. САС е приел за правилна практиката, съгласно която до 26.06.2015г приключените и висящите изпълнителни производства се регламентират от ППВС№3/80г. Съдът е съобразил задължителната сила на ППВС, съгласно на чл.58,т.1 и т.2 и чл.59 от ЗУС /отм/, чл.84,т.2 и чл.86,ал.2 от 5 ЗСВ/отм/ и чл.124 и чл.130,ал.2 от сега действащия ЗСВ. Съобразно цитираните правни норми при противоречива практика ВС, сега ВКС, има правомощието да издава ППВС, след това ТР, които имат задължителен характер за тълкуването на конкретната правна норма за съдилищата и юрисдикциите, сега и за органите на изпълнителната власт и местното самоуправление. При постановяване за първи път на такъв тълкувателен акт той има действие по отношение на тълкуваната норма веднага, включително и когато правопораждащите факти са проявени преди самото ППВС или ТР и всички съдилища, органи и юрисдикции са длъжни да спазват даденото задължително тълкуване на закона. Когато поради промяна на обществени отношения същата норма бъде предмет на повторно тълкуване с ППВС или ТР, то вторият тълкувателен акт следва да се приеме, че има действие занапред, като в противен случай се стига до изненада на участниците в процеса и невъзможност да се защитят техните права. Своите действия страните и органите следва да съобразяват с нормативните актове и ако има такива- със задължителните постановления или решения на ВС или ВКС по тълкуването на закона, действащи към момента. Към правни норми тълкувани от ВС или ВКС със задължителна сила с ППВС или ТР би било проява на непредвидимост на правосъдието да се приложи с обратна сила ново задължително тълкуване на същата правна норма. Ето защо, по отношение на изпълнително производство, образувано, приключило или висящо по времето, когато ППВС №3/80г е действащо, намира приложение това ППВС, а новото тълкуване на разпоредбата на чл. 116,б”в” от ЗЗД намира приложение от 26.06.2015г и занапред. Съдът се е позовал на съдебната практика по сходни казуси- например решение № 252/2020г по гр.д. № 1609/2019г на ІІІ ГО на ВКС, решение № 170/2018г по гр.д. № 2382/2017г на ІVГО на ВКС, решение № 51/2019г по гр.д. №2917/2018г на ІV ГО на ВКС, решение № 37/2021г по гр.д. № 7047/2020г на ІV ГО на ВКС. В изложението на касационните основания по касационната жалба на И. Д. се сочат правни въпроси, свързани с момента на действието на ТР № 2/26.05.2015 г. на ОСГТК и следва ли да се прилага отмененото с т.10 на същото решение ППВС №3/1980 г. По въпросът, от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/ 18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му, както и по приложението на чл. 115, ал. 1, б. “Ж“ от ЗЗД в рамките на изпълнителния процес по отношение на висящите дела към момента на влизане в сила на Тълкувателно решение № 2/ 2015 г. е образувано т.д.№3/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Произнасянето на ОСГТК по тези правни въпроси, сочени и от касатора И. Д. са от значение за правилното разрешаване на спора в производството по чл.288 ГПК, поради което производството по делото следва да се спре, до приключването на посоченото тълкувателно дело. Предвид изложеното, състав на ВКС