Определение № 408 от 20.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 4215/2013 г.

Производство по чл. 307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Е. Ц. И., изпратена по пощата та 17.10.2009г., с която се иска отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на постановление за възлагане от 18.10.2004г. на недвижим имот по изпълнително дело № 2038/ 2000г., IV отд., 8 участък, при Съдебно изпълнителна служба при Софийски районен съд, влязло в сила на 27.11.2004г. Ответникът, [фирма], оспорва допустимостта на молбата. Ответникът, Б. П. Р., излага съображения относно недопустимостта, съответно на неоснователността на молбата за отмяна. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски в размер на 600 лева- адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък по чл.80 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като извърши проверка по реда на чл.307, ал.1 ГПК, приема следното: Молбата за отмяна е недопустима. Молителят поддържа, че по време на висящността на изпълнителното дело в процеса на извършване на публичната продан на имота на наследодателя му, същият е починал на 19.08.2002г., в следствие на което са конституирани като длъжници в производството наследниците му с изключение на молителя, тъй като в представеното от взискателя удостоверение за наследници името му не е било вписано. Във връзка с това се сочи, че процедурата по публичната продан, е приключила с влязло в сила на 27.11.2004г. постановление за възлагане без молителят да бъде уведомен за нея, по който начин е бил лишен от правото на участие в изпълнителното производство. Постановлението за възлагане, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 27.11.2004г. при действието на отменения ГПК. В чл.232, ал.1 ГПК /отм./ е установен пределен едногодишен срок за подаване на молбата за отмяна, който в случаите, когато основанието за отмяна предхожда атакувания акт, тече от влизането му сила. В конкретния случай постановлението за възлагане е влязло в сила на 27.11.2004г. и доколкото наведеното основание за отмяна е възникнало преди тази дата, то на основание чл.232, ал.1 ГПК /отм./ едногодишният срок за подаване на молбата за отмяна е изтекъл на 27.11.2005г. Следователно, към тази дата правната възможност да се иска отмяна на постановлението за възлагане е преклудирана, поради което същата се явява недопустима. С приемането на новия ГПК, в сила от 01.03.2008г., не се възстановяват, нито се поставя началото на нови срокове за отмяна след изтичането им по ГПК /отм./. Да се приеме противното, означава да се допусне заобикаляне на разпоредбата на чл.232, ал.1 ГПК /отм./. Поради неспазването на преклузивния срок, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на молбата за отмяна, същата следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода на настоящото производство, на ответника, Б. П. Р., следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 600 лева - адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение