Определение № 1813 от 17.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 614/2026 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба, подадена чрез ССЕВ на 12.05.2026г., вх.№ 49701/12.05.2026г., на ответника по касация М. П. М., чрез адв.К. В. от САК, Адвокатско дружество „В. и партньори“, [населено място], с искане за допълване в частта на разноските на постановеното по делото определение № 1319/11.05.2026г., чрез присъждане в полза на молителя направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационна жалба в размер на 4440 евро с ДДС. Със съвместен писмен отговор, подаден по ел.поща на 11.06.2026г., вх.№ 12366/11.06.2026г., насрещната страна, касаторите С. М., И. М. и В. М., чрез адв.Г. А. от АК - Варна, възразяват за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна за подаване на отговора на касационната жалба. Съставът на I ТО., въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното: Молбата по чл.248 ГПК е допустима, като подадена от надлежна страна в преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е основателна, тъй като в постановеното по делото определение по чл.288 ГПК, с което не е допуснато обжалване, съставът не се е произнесъл относно разноските на молителя за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, за присъждането на които е направено изрично искане в отговора на касационната жалба, и същите са доказани в претендирания размер от 4440 евро с ДДС с приложените към отговора извлечение фактура и. По възражението за прекомерност, с правно основание чл.78, ал.5 ГПК. Формираната след решението на от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 на СЕС трайна практика на ВКС ( определение № 50015/16.02.2024г. по т.д. № 1908/2022г., I т.о., о пределение № 931/21.03.2025г. по т.д. № 2282/2024г ., I т.о. и др.), приема, че по релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение, поради прекомерност, или по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1/09.07.2004г. размери, а те могат да служат само като ориентир при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение. Тези размери, както и приетите за подобни случаи размери на възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда, като от значение са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, обемът на извършените от пълномощника действия и пазарните цени на адвокатските услуги за процесуална защита по подобни дела. В разглеждания случай относими към критериите при определяне на размера на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение са сравнително невисоката фактическа и правна сложност на производството по чл.288 ГПК и извършените от процесуалния представител на молителя процесуални действия, които са единствено изготвяне и подаване на отговор на касационната жалба. Съответни на фактическата и правна сложност на производството и извършените от процесуалния представител на молителя процесуални действия са разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 евро, до който размер действително направените от молителя разноски следва да бъдат редуцирани. Мотивиран от това, съставът на I ТО: