Определение № 1653 от 13.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1056/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Областния управител на област Хасково против Определение № 83 от 08.01.2026 г., постановено по адм. дело № 1836/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е оставена без разглеждане Заповед № АК-04-10 от 01.12.2025 г. на Областния управител на област Хасково за оспорване на Решение № 366 от 11.11.2025 г. на Общински съвет – Минерални бани и е прекратено производството по делото. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и при неправилно тълкуване на правомощията на областния управител по чл.32 от Закона за администрацията и чл.45 от Закона за местното самоуправление и местната администрация – касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Поддържа се, че оспореното решение на общинския съвет е нищожно поради липса на изискуемия кворум за провеждане на заседанието, което представлява особено съществено нарушение, водещо до липса на валидно волеизявление на органа. Навеждат се доводи, че при липса на кворум не е налице законосъобразно заседание на общинския съвет, поради което приетото решение, макар и формално обективирано, не може да породи правни последици, а областният управител има правомощието да иска прогласяването на неговата нищожност. Иска се отмяна на обжалваното определение и произнасяне по същество на спора. Ответникът по частната жалба – Общински съвет – Минерални бани, не е изразил становище. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - Хасково е било образувано по повод Заповед №АК-04-10 от 01.12.2025 г. на Областен управител на Област Хасково, с която се оспорва Решение №366 от 11.11.2025 г., обективирано в Протокол №31 на Общински съвет – Минерални бани. Съдът е достигнал до заключение, че от съдържанието на решението е видно, че с него Общинският съвет е „приел“ годишен отчет за състоянието на общинската собственост и резултатите от нейното управление за 2024 г., съставен и предоставен от кмета на общината на основание чл.66а от Закона за общинската собственост. С оглед на което Административен съд – Хасково е приел, че оспореното от областния управител Решение № 366 от 11.11.2025 г. на Общински съвет – Минерални бани не представлява индивидуален, общ или нормативен административен акт по смисъла на чл.21, чл.65 и чл.75 от АПК, поради което не подлежи на съдебен контрол по реда на административното правораздаване. С обжалваното определение съдът не е възприел горното решение като годен за обжалване индивидуален или общ административен акт и се е произнесъл като е оставил без разглеждане заповедта и е прекратил производството по делото. Изводите на съда са правилни като основаващи са на фактическата установеност по делото и приложимото право, като при постановяване на обжалваното определение не са допуснати нарушения, които да налагат отмяна. Основния довод на частния жалбоподател, който е развит се отнася до твърдяната липса на кворум при провеждане на заседанието на общинския съвет, което обуславяло нищожност на решението и налага съдебна проверка. Настоящата инстанция обръща внимание, че въпросите относно спазването на изискванията за кворум и мнозинство са относими към законосъобразността на административни актове. При липса на административен акт по смисъла на АПК съдът не разполага с правомощие да извършва преценка относно валидността или законосъобразността на вътрешнослужебни актове на органите на местното самоуправление. Както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, с процесното Решение №366 от 11.11.2025 г., обективирано в Протокол №31 на Общински съвет – Минерални бани, Общинският съвет е „приел“ годишен отчет за състоянието на общинската собственост и резултатите от нейното управление за 2024 г., съставен и предоставен от кмета на общината на основание чл.66а от Закона за общинската собственост. Посочената разпоредба не предвижда задължение за произнасяне на общинския съвет с властнически акт, нито свързва с подобно произнасяне настъпването на правни последици за трети лица. Приемането на отчета има характер на вътрешнослужебно произнасяне, с което колективният орган удостоверява, че е запознат с представената информация, без да упражнява административна компетентност по управление или разпореждане с общинско имущество. Следователно, решението не създава, изменя или засяга права и задължения на правни субекти извън органа на местното самоуправление и не притежава белезите на административен акт, подлежащ на оспорване от областния управител по реда на чл.45, ал.4 от ЗМСМА. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че липсва годен предмет на съдебен контрол. Правомощията на областния управител по чл.32 от Закона за администрацията и чл.45 от ЗМСМА са ограничени до контрол за законосъобразност на актове на общинските съвети, които подлежат на съдебен контрол. Разширително тълкуване, допускащо оспорване на вътрешни и фактически произнасяния на общинските съвети, би противоречало на принципа на законност и на установените граници на административния контрол. Ето защо правилен е изводът на Административен съд – Хасково, че подадената от областния управител заповед за оспорване е процесуално недопустима, поради което законосъобразно е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено на основание чл.159, т.1 от АПК. Като е достигнал до тези правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 във връзка с чл.236 от АПК, Върховният административен съд