Определение № 17 от 07.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 819/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. М. П., гр. С. срещу определение № 409/31.03.2008г. на Софийския градски съд, с което е върната частна жалба вх. № 5844/24.02.2005г. срещу разпореждане от 08.11.2004г. по гр.д. № 16211/2003г. на СРС и е прекратено производството по ч.гр.д. № 1054/2008г. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че частната жалба е просрочена, тъй като е постъпила на 24.02.2005г., а срокът за обжалване на разпореждането за връщане на предишна частна жалба е изтекъл на 21.02.2005г. Определението е правилно. Съобщението, с което частният жалбоподател се уведомява, че е върната частната му жалба, предмет на атакуване с ч.ж. № 5* е връчено редовно и лично на жалбоподателя на 14.02.2005г. Срокът за обжалване на разпореждането е 7-дневен съгласно чл.214, ал.1 ГПК /отм./ и следователно е изтекъл на 21.02.2005г. По тези съображения съдът намира, че депозираната частна е просрочена, поради което определението на СГС за връщането й следва да се потвърди. В този смисъл не подлежат на обсъждане оплакванията срещу редовността на връчване на съобщението за отстраняване на нередовностите на частната жалба. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд