Определение № 60216 от 14.07.2021 г. на ВКС по д. № 3902/2020 г.

Производството е по чл.248 ГПК. В срока по ал.1 е постъпила молба от „ВиК” ООД, [населено място]- ответник по недопуснатата до разглеждане с определение по делото от 10.05.21 г. касационна жалба на ЕТ „Иво Геров –Ай Ви Джи”- за присъждане на сторените за касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4800 лв. Ответникът по молбата ЕТ „Иво Геров – Ай ВИ Джи” я оспорва като неоснователна. Евентуално прави възражение за прекомерност на разноските, като счита, че те следва да бъдат присъдени в минимален размер. ВКС като разгледа молбата намира следното: Разноските пред тази инстанция са поискани своевременно от молителя с отговора на касационната жалба. Извършването им е доказано с приложените към отговора пълномощно, фактура и извлечение от банкова сметка. Разноските се дължат на молителя като ответник по жалба на осн. чл.78, ал.1 и 3 ГПК и молбата за присъждането им по реда на чл.248 ГПК е основателна. Определението по чл.288 ГПК в случая е акт, с който приключва производството пред касационната инстанция и с него съдът дължи произнасяне и по разноските за тази инстанция – чл.81 ГПК. Основателно обаче е и възражението на ответника за прекомерност на разноските – с оглед характера и сложността на делото и приключването му в закрито съдебно заседание, ВКС намира, че разноските за адв. възнаграждение следва да се намалят на 3200 лв., на осн. чл.78, ал.5 ГПК. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.