Определение № 3160 от 23.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3853/2022 г.

Производството e по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба с вх. № 9308/31.07.2023 г. на адв. М. А. А., процесуален представител на ищеца Ю. И. Б., с която е поискано допълване на постановеното по настоящото дело определение № 2178 от 14.07.2023 г. чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за производството пред ВКС. Твърди се, че в определението, предмет на искането за допълване, съдът не се е произнесъл по направеното искане за присъждане на възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в производството. Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С определение № 2189 от 14.07.2023 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 248 ГПК настоящият състав е потвърдил определение № 263788 от 01.06.2022 г. по в.гр.д. № 8222/2020 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на въззивното решение № 260324 от 24.01.2022 г. по същото дело в частта за разноските. Съгласно установената съдебна практика производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на вече постановен акт, поради което нови разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат, тъй като интересът в това производство не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита, поради което не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса. Ето защо и доколкото обжалваното определение е постановено във връзка с производство по чл. 248 ГПК, разноски в настоящото производството пред ВКС, не се дължат. Поради изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,