Определение № 268 от 19.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 688/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. А. Я. срещу определение №19/09.01.2019 г. по т.д. №3173/2018 на ВКС, Второ т.о. на ТК, В ЧАСТТА, с която е оставена без разглеждане частната жалба на същия жалбоподател срещу определение № 414 от 15.10.2018 по ч.т.д.№2375/18 г. на ВКС,Първо т.о., В ЧАСТТА, с която се потвърждава определение №176 от 11.05.2018 г. по т.д. № 2035/17 на ВКС, ТК за оставяне без разглеждане на ЧЖ на същия жалбоподател срещу определение на въззивния съд за прекратяване на производство по КЖ, както и в останалата част, с която се потвърждава същото определение № 414 от 15.10.2018 по ч.т.д.№2375/18 г. на ВКС,Първо т.о. в частта, с която е оставена без разглеждане ЧЖ на Я. срещу определение №176 от 11.05.2018 г. по т.д. № 2035/17 на ВКС, ТК, в частта, с която по реда на чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на решение по в.т.д. № 1137/15 на ОС-Варна. Ответникът по частната жалба ТПК „ВАРНЕНСКА КОМУНА“-гр.Варна в писмен отговор изразява становище за неоснователност на ЧЖ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба срещу обжалваното определение на ВКС,Второ т.о. в частта, с която се потвърждава определение № 414 от 15.10.2018 по ч.т.д.№2375/18 г. на ВКС,Първо т.о. в частта, с която е оставена без разглеждане ЧЖ на Я. срещу определение №176 от 11.05.2018 г. по т.д. № 2035/17 на ВКС, ТК, в частта, с която по реда на чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на решение по в.т.д. № 1137/15 на ОС-Варна е процесуално допустима, съгласно чл.274,ал.1,т.1 ГПК, но е неоснователна. Правилно съставът на Второ т.о. на ВКС, който е постановил обжалваното определение, е преценил, че определението на ВКС, с което последният се произнася по частна жалба срещу определение по чл.288 ГПК на друг състав на ВКС не подлежи на обжалване, тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл.274 ал.1, ГПК, уредени в разпоредбите на т.1 и т.2 ГПК- нито е преграждащо развитието на процеса, нито за него е предвидено изрично частно обжалване. С оглед изложеното, в тази част, обжалваното пред настоящия състав на ВКС определение следва да се потвърди. По същите съображения се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане настоящата ЧЖ срещу обжалваното определение №19/09.01.2019 г. по т.д. №3173/2018 на ВКС на друг състав на Второ т.о. В ЧАСТТА, с която последният е потвърдил определение №176 от 11.05.2018 г. по т.д. № 2035/17 на ВКС, ТК за оставяне без разглеждане КЖ на същия жалбоподател. В полза на ответната по настоящата ЧЖ страна ТПК „ВАРНЕНСКА КОМУНА“-Варна следва да се присъдят разноски в размер на 400 лева - възнаграждение за адвокат, с оглед отбелязване в договора за правна помощ на извършено плащане на последния Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение