Определение № 1578 от 12.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10156/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 20, ал. 4, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет). Образувано е по касационна жалба на К. Игнатов, подадена чрез пълномощника адв. Шулев, срещу Решение № 1876 от 23.03.2023 г. постановено по адм. д. № 4320/2022 г. по описа на Административен съд – София-град. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени Заповед № ЗД/Д-С-М-006/09.03.2022 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане – Младост“ София. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски пред съдебни инстанции в размер посочен в касационната жалба. Постъпила е частна жалба от непълнолетната Р. Игнатова срещу разпореждане на пъроинстанционния административен съд, с което е отказал конституирането й като страна в процеса. Ответникът - директор на Дирекция „Социално подпомагане – Младост“ София оспорва касационната жалба, по подробно изложени съображения в приложен отговор. Претендира разноски. Ответникът – С. Цветкова, оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба. Според изложеното в отговора, касационната жалба е просрочена и следва да се остави без разглеждане. Алтернативно, по същество на жалбата, намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски. По отношение частната жалба на непълнолетната Р. Игнатова поддържа становище за недопустимост. Прокурор от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната и частната жалби са неоснователни. Тричленен състав на шесто отделение на Върховен административен съд, като взе предвид доказателствата и становищата на страните, прие следното. По допустимостта на касационната жалба на К. Игнатов. От страна на пълномощник на ответницата С. Цветкова е направено възражение за недопустимост поради просрочието й. В тази връзка в приложения отговор към касационната жалба се посочват процесуални действия на касационен жалбоподател и пълномощника му, както и бездействия на решаващия административен съд по преценка редовността на съобщаването на обжалваното решение. При служебна проверка на действията по съобщаване на обжалваното с касационната жалба на К. Игнатов съдебно решение № 1876 от 23.03.2023 г. постановено по адм. д. № 4320/2022 г. тричленен състав на шесто отделение на Върховен административен съд прие за безспорни следните обстоятелства. Съдебният акт на първоинстанционен съд е съобщен на пълномощника на касационен жалбоподател на 30.03.2023 г. При връчване на съобщението, призовкар от АССГ е отбелязал, че адресатът е отказал връчване, тъй като към този момент не бил пълномощник на жалбоподателя. На 05.04.2023 г. от жалбоподател е постъпила молба, че е оттеглил пълномощията си спрямо адв. Шулев, и желае съдебните книжа да бъдат връчвани на адреса му в гр. София. Противно на процедурите по чл. 18а от АПК, административният съд ненужно разпорежда залепване на уведомление на таблото в АССГ, наред с разпореждане, че лицето е редовно уведомено. На 05.04.2023 г. от К. Игнатов постъпва молба, съдебните книжа да бъдат връчвани на домашния му адрес, поради оттеглено пълномощие на адв. Шулев. На 05.04.2023 г. от К. Игнатов постъпва и молба по адм. дело № 4320/22 г., че желае да обжалва постановеното решение № 1876 от 23.03.2023 г. пред ВАС, но тъй като се представлява сам иска предоставяне на правна помощ, по което искане има разпореждане за представяне на декларация за имуществено положение по чл. 83 от ГПК в седемдневен срок от съобщението. Считано от 02.06.2023 г., когато Игнатов е уведомен лично, такава декларация не е представена, като искането за предоставяне на правна помощ е отхвърлено с определение на съда от 15.06.2023 г. По неустановими причини ново съобщение за изготвеното съдебно решение № 1876 от 23.03.2023 г., без разпореждане на съдията по делото е изпратено на К. Игнатов и му е връчено лично на 07.07.2023 г., с указания за възможността да го обжалва пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването. На 14.07.2023 г. в срока за обжалване в АССГ постъпва касационна жалба, която е администрирана към компетентния съд. При безспорно установеното, спорът е допустима ли е касационната жалба за разглеждане и в тази връзка спазен ли е срокът за обжалване на съдебния акт на АССГ. Не е спорно, че жалбата срещу оспорваната заповед на директор на Д „СП“ е подадена от пълномощник на К. Игнатов. Не е спорно, че пълномощникът е и съдебен адресат по смисъла на чл. 39 от ГПК, приложим по реда на чл. 144 от АПК. По силата на чл. 144 от АПК за неуредените в този дял (Дял трети Производства пред съд) въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс (ГПК), намира приложение общото правило на чл. 39, ал. 1 от ГПК, съгласно което, когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. Към 30.03.2023 г. съдът не е бил уведомен по реда на чл. 35 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК за оттеглено пълномощие, нито е бил уведомен за други основания, които да доведат до прекратяване на представителството по чл. 36 от ГПК. Към тази дата адв. Шулев, е бил съдебен адресат, с посочен адрес за връчване на съдебни книжа. Отказът на последния да получи съобщението не засяга редовността на връчването, нито го освобождава от задължението му да уведоми страната за постановения съдебен акт, нито задължава съда да осъществи връчване на жалбоподател. Константната практика на ВКС е, че с съгласно чл. 39, ал. 1, предл. второ ГПК, когато страната има пълномощник по делото, връчването на съдебни книжа се извършва на пълномощника, от което следва, че в този случай съдът няма задължението да изпраща призовка на страната. Съобщаването от страна на жалбоподател за оттегляне на пълномощия с молбата от 05.04.2023 г., не обективира факт, че към 30.03.2023 г. адв. Шулев не е бил съдебен адресат. Съгласно чл. 51, ал. 1 във връзка с чл. 45 ГПК, връчването на адвокат, в качеството му на процесуален представител на страната, е приравнено на лично връчване. Адвокатът не може да откаже получаването на съобщението на своя доверител, освен след оттегляне на пълномощното по реда на чл. 35 ГПК и при отказ от пълномощия по чл. 36 ГПК. Както е посочено съдът е уведомен за прекратеното, процесуално представителство и промяна на адреса за връчване на съдебни книжа на 05.04.2023 г. Налага се извод, че към 30.03.2023 г. адв. Шулев е бил съдебен адресат и връчването на този адрес е извършено. Следващото е, че на 13.04.2023 г. (четвъртък, работен ден) срокът за подаване н касционна жалба е изтекъл. Следващ аргумент да се приеме просрочие на касационната жалба се извежда от молбата на К. Игнатов до АССГ за предоставяне на правна помощ. Изрично в тази молба, от 05.04.2023 г., класирана на л. 517 от том втори от адм. дело № 4320/22 на 33-ти състав на АССГ, касационен жалбоподател изразява желанието си да обжалва решение № 1876 от 23.03.2023 г. Срокът за обжалване на съдебното решение тече от най-ранния момент, в който може да бъде упражнено правото на обжалване, а това е моментът в който съответното лице получи достатъчно информация за съдържанието на този акт, което е достатъчно за преценката му дали да го обжалва или не. Към 05.04.2023 г. е безспорно, че жалбоподателят К. Игнатов, като страна в съдебния спор е известен за постановеното решение, субективно изразява намерение и желание да го обжалва, поради несъгласие с изводите на решаващия съд. Меродавна за узнаването на съдебното решение е дата 05.04.2023 г., считано от която тече срокът за обжалване. С разпоредбата на чл. 211, ал. 1 АПК законодателят е създал гаранции за срочно и ефективно упражняване на правото на оспорване от заинтересованите лица. Но тази разпоредба не е самоцелна и не следва да се прилага по начин, който поощрява некоректни процесуални действия в случаи, когато съответният съдебен акт е станал известен на лице, разполагащо с процесуално право да подаде касационна жалба извън хипотезата на чл. 211, ал. 1 от АПК. Като относимост за това, известно ли е било обжалваното съдебно решение на касационен жалбоподател се ценят като косвени, но меродавни за узнаването на решение № 1876/2023 г., постановено по делото изявленията до съда от молбата от 05.04.2023 г. В случая, жалбоподател е бил наясно със съдържанието на съдебния акт, от което не е останал доволен и е в правото да го обжалва. Касационен жалбоподател е знаел за постановеното съдебно решение, което може да се цени като юридически факт с произтичащите от него правни последици. При преценка на тези негови процесуални действия, следва да се приеме за безспорно, че правото на К. Игнатов да подаде касационна жалба се погасява към 19.04.2023 г. Тричленен състав на шесто отделение на Върховен административен съд при съобразяване с горното намира, касационната жалба на К. Игнатов за просрочена и процесуално недопустима. За прецизност следва да се посочат и действията на административния съд по неспазване процесуални задължения по чл. 213а, ал. 1 и 2 от АПК. Не е направена проверка по допустимостта на касационната жалба, видимо просрочена към 14.07.2023 г.; не е проследено връчването и начина на връчване на съдебни книжа. При дължима проверка по допустимост на касационната жалба, първоинстанционен съд е бил задължен да я върне на подателя. По тези съображения, тричленен състав на шесто отделение на Върховен административен съд прие, че касационната жалба на К. Игнатов срещу решение № 1876 от 23.03.2023 г., постановено по адм. д. № 4320/2022 г. по описа на Административен съд – София-град е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. По отношение частната жалба на Р. Игнатова. Предмет на обжалване е определението на АССГ от 10.06.2023 г., с което отхвърля молбата на частния жалбоподател за конституиране /да бъде допусната до участие в съдебния процес по адм. дело № 4320/22 г. като заинтересована страна, с последиците от това/. С това определение, първоинстанционен съд, предвид приключилото производство по соченото дело с постановяване на съдебен акт от 23.03.2023 г. отказва конституиране на молителката като заинтересована страна. Правилно е разпореждането на административен съд, с което е отказал конституирането на непълнолетната Р. Игнатова в съдебното производство, а съществено в случая е, че искането е направено след постановяване на съдебен акт, с който производството пред АССГ в този съдебен състав е приключило. От това следва, е частната жалба е неоснователна, а определението на първоинстанционен съд от 10.06.2023 г., с което е отхвърлил молбата на Р. Игнатова от 05.04.2023 г., следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното по отношение недопустимостта на двете жалби, съдебният състав на Върховния административен съд, следва да отмени определението си, с което е дал ход по същество от 15.01.2023 г., да остави без разглеждане касационната жалба на К. Игнатов и да прекрати производството по делото. На следващо място да остави се остави в сила определение на АССГ от 10.06.2023 г., с което е отхвърлена молба на Р. Игнатова за конституирането й като заинтересована страна по адм. дело № 4320/2022 г. по описа на Административен съд София – град. По претенциите на участвалите в настоящото производство страни за присъждане на разноски. Разноски се присъждат в полза на страни в производството, за които съдебното решение на АССГ е благоприятно, платими от К. Игнатов. В полза на ответник –ДСП „Младост“ София се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. В полза на ответницата С. Цветкова се присъждат разноски по приложен договор за правна помощ и съдействие от 10.10.2023 г. в размер на 1200 лева. Мотивиран от изложеното, тричленен състав на шесто отделение на Върховен административен съд