Определение № 673 от 21.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12225/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, представлявано от Изпълнителния директор Г. Т. чрез процесуален представител, срещу определение № 1061 от 19.11.2025 г., постановено по административно дело № 243/2025 г. от Административен съд Разград, с което е отхвърлено искането му за изменение на постановеното по делото определение № 920 от 28.10.2025 г. в частта му, с която е осъден да заплати по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА) на процесуалния представител на жалбодателя адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. По наведени доводи за неправилност на определението, като необосновано и незаконосъобразно се иска отмяната му и постановяване на ново, с което да бъде намален размера му до размера на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С определението, чието изменение в частта за разноските се иска АС Разград оставя без разглеждане жалбата на И. М. И. против мълчалив отказ на частния жалбодател да му предостави достъп до обработваните от дружеството лични данни и прекратява производството по делото, като приема, че тъй като в хода на производството исканите копия от документи са представени, при което искането му е удовлетворено, съответно правният му интерес е отпаднал. В тази част определението не е обжалвано и е породило правно действие между страните. При това наведеният довод, че неправилно частният жалбодател е осъден да заплати в качеството му на ответник по жалбата адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбодателя, тъй като не е станал причина за завеждане на делото е неоснователен. Напротив с посоченото определение, което не е обжалвано от дружеството съдът приема, че интересът на жалбодателя е бил налице при подаване на жалбата и е отпаднал едва в хода на производството, когато дружеството е изпълнило задълженията си по ОРЗД, при което без съмнение същият е станал причина за образуване на съдебното производство. Неоснователен е и наведеният довод, че съдът е следвало да спре производството предвид отправено преюдициално запитване от АС Варна, тъй като в хода на производството такова искане не е било направено, а освен това от приложеното с частната жалба определение на АС Варна № 11385 от 21.10.2025 г., по негово дело № 1643/225 г. се установява, че отправените от този съд преюдициални въпроси не са свързани с предмета на делото на АС Разград. Неоснователен е и наведеният довод, че с присъдения размер от 500 лв. се е обогатил адвокатът, както и, че същият е прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото, тъй като от материалите по делото се установява обратното, предвид предмета на делото, причината за образуването му и извършеното от адвоката – изготвянето на необходимите правни документи и процесуално представителство пред съда. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение