Определение № 455 от 11.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1738/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 пр. първо вр. с ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 645/14.02.2014 год. по ч.т.д.№ 265 / 2014 год. на Варненски окръжен съд, ТО, с което е прекратено производството по подадена от същата страна частна жалба срещу определение № 18 356 / 13.12.2013 год. по гр.д.№ 14 587 / 2013 год. на Варненски районен съд, 11 състав,в частта в която със същото не е приет за разглеждане предявен от [фирма] против С. Х. К. насрещен иск, с правно основание чл. 403 ал.1 ГПК, за заплащане сума от 5100 лева - обезщетение за вреди от неоснователно наложено обезпечение на предявения иск,обезпечен като бъдещ, чрез наложена обезпечителна мярка запор по банковите сметки на [фирма].Жалбоподателят оспорва правилността на извода на въззивния съд, че определението на първоинстанционния по неприемане за съвместно разглеждане с първоначалния на насрещния иск, предвид липсата на процесуални предпоставки за това ,съгласно чл.211 ал.1 ГПК / преждевременно заведен /, не подлежи на обжалване, тъй като не е преграждащо за разглеждането на спора, предмет на насрещния иск - в самостоятелно исково производство, нито е определение, чиято обжалваемост е изрично предвидена в закона. В подкрепа на несъстоятелността на извода за непреграждане защитата на страната, жалбоподателят се позовава на практически неудобства, като необходимостта от заделяне нови средства за предявяване на иска – за държавна такса, процесуално представителство, разноски, както и на фактическата си невъзможност за отделяне на такива средства, предвид наложеното от ищеца обезпечение,чрез запор по сметките му. Позовава се и на принципа на процесуална икономия,който съвместното разглеждане на първоначалния и насрещния иск безспорно ще обслужва. Ответната страна - С. Х. К. - оспорва частната жалба и моли да бъде потвърдено въззивното определение. Излага съображения по съществото на преценката на първоинстанционния съд, за недопустимост на кумулиране с първоначалния, в общо съдебно производство на иска по чл.403 ГПК, като преждевременно заведен. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим,подлежащ на обжалване, като преграждащ развитието на въззивното производство, съдебен акт. Частната жалба е неоснователна. Съгласно т.7 б.”в” на ТР № 1 / 2013 год. по т.д.№ 1 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС, само определението на първоинстанционния съд с което насрещната искова молба е върната като нередовна, поради неизпълнени указания за отстраняване на нередовността й, какъвто не е настоящия случай ,съобразно мотивите на постановеното първоинстанционно определение, подлежи на въззивно обжалване, на основание чл. 274 ал.1 т.2 във връзка с чл.129 ал.3 ГПК. В мотивите към съответната точка са изложени съображения относно непреграждащия разглеждането на спора – предмет на насрещната искова молба - характер на постановеното определение за отказ за присъединяване за общо разглеждане и решаване.Мотивите съдържат изричен отговор и на практическите съображения на жалбоподателя. При неприемане на насрещния иск за съвместно разглеждане и решаване с първоначалния, съдът дължи отделянето му и образуването на самостоятелно производство, с което биха запазили своя ефект и последици и извършените от страната процесуални действия, вкл. направени до този момент разноски, вкл. за процесуална защита по спора. В настоящия случай подобно отделяне, на основание чл.211 ал.2 изр. 2 ГПК, не е разпоредено, но правото на страната да поиска извършването на това действие от първоинстанционния съд, не е преклудирано. Цитираното от ответната страна определение на състав на ІІг.о. на ВКС, макар постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК, не съставлява относима към настоящата хипотеза на възмездяване на разноски задължителна съдебна практика. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение