Определение № 5601 от 26.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4420/2026 г.

Образувано е по частна жалба от К. Д. Д. - [заличен текст] против Определение № 11389/23.03.2026г. на Административен съд - София-град по адм. дело № 4592/2025г. С него се оставя без разглеждане жалбата му срещу заповед № РД-04-213/25.03.2025г. на административния ръководител-градски прокурор на СГП, с която е постановено да не се изплаща допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати по конкретни задачи съгласно решение по протокол № 11/07.11.2024г., т. 2 на Комисията "Бюджет и финанси" на ВСС и съобразно писмо изх. № 39/2024 от 08.11.2024г. на главния секретар при АГП на К. Д. Д.-[заличен текст]. Мотивите към определението са, че заповедта е издадена на основание Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, приети с решение на Пленума на ВСС по протокол № 29/22.11.2018г. с последващи и изменения и допълнения, които правила са вътрешни по чл. 13 АПК и издадената заповед не притежава белезите на административен акт, като вътрешно служебен акт акт на администрацията. С оглед изложеното и цитираната съдебна практика съдът е приел, че спорът подлежи на разглеждане по общия исков ред. С частната жалба се поддържа, че определението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Административен ръководител на Софийска градска прокуратура не взема становище по жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, като ве предвид частната жалба с доводите в нея, обжалвания съдебен акт, обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Частната жалба е подадена в срок, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд-София - град е образувано по жалба от К. Д. Д. в качеството му на [заличен текст] против Заповед № РД-04-213 от 25.03.2025г. на Административен ръководител- градски прокурор в СГП, с която се нарежда да не се изплаща допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати по конкретни задачи, съгласно решение по протокол № 10/07.11.2024г., т. 9 на Пленума на ВСС, решение по протокол № 11/07.11.2024г., т. 2 на Комисия "Бюджет и финанси" на ВСС и съобразно писмо, изх. № 39/2024г. от 08.11.2024г. на главния секретар на АГП на К. Д. Д.- [заличен текст]. Поддържа доводи за незаконосъобразност с искане за отмяната й. Съдът е приел жалбата за недопустима за разглеждане, поради което я е оставил без разглеждане и прекратил производството. Приел, че правилата на които се основава заповедта са такива по чл. 13 АПК имат вътрешнослужебен характер и издадената въз основа на тях заповед не е административен акт. Предвид изложеното претенцията относно трудовото възнаграждение следва да се реализира по общия исков ред. Определението е правилно. Приетото от съда в мотивите към постановеното определение се споделя напълно от настоящия съдебен състав. За характера на магистратското правоотношение и допълнителното материално стимулиране е налице съдебна практика и решения на КСРБ /виж Определение № 3046 от 09.03./2021г. на ВАС по адм. дело № 11301/2020г./. Налага се извода, че споровете относно трудовите възнаграждения на магистратите включително и допълнителното материално стимулиране са трудови и като такива следва да се разглеждат по общия исков ред. Предвид изложеното Върховен административен съд, шесто отделение