Определение № 11129 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10144/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Областния управител на Област София с адрес в София, ул. •••, против Определение № 23694/09.07.2025 г. по адм. дело № 3853/2025 г. по описа на Административния съд София-град, с което е отхвърлено негово искане за изменение на Определение № 17887 от 27.05.2025 г., постановено по същото дело, в частта за разноските. Иска отмяна на обжалваното определение. Ответниците – С. Й. А. и С. Й. К. с адрес за призоваване в София, на [улица], ап. [номер], оспорват частната жалба с доводи за неоснователността й в становище-възражение, представено в срока по чл. 232 АПК. Искат оставянето й без уважение и потвърждаване на обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, преценява частната жалба като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима за разглеждане. По същество е неоснователна. Производството по адм. дело № 3853/2025 г. по описа на Административния съд София-град е образувано по жалба на С. Й. А. и С. Й. К. против мълчалив отказ на Областния управител на Област София да се произнесе по Заявление, вх. № ОА23-1484/28.02.2025 г. по описа на Областна администрация Област-София, за заверка на тяхна молба-декларация във връзка с извършване на обстоятелствена проверка по чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за поземлен имот с идентификатор 56624.7204.544 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], Община Столична, Област София, заедно с изградените в него сгради с идентификатор 56624.7204.544.1 и 56624.7204.544.2, находящи се на адрес в [населено място], [район], [махала]. В жалбата е отправено и искане за присъждане на сторените по делото разноски. В хода на първоинстанционното производство, с молба от 25.04.2025 г. (л. 69 от първоинстанционното дело), административният орган е уведомил съда, че заявената услуга вече е извършена с издаването на Удостоверение, изх. № ОА23-1484-7/24.04.2025 г. (л. 74, пак там), което приложил. Изразил становище, че подадената против мълчаливия отказ жалба е недопустима и поискал прекратяване на съдебното производство на основание чл. 159, т. 3 и т. 4 АПК. С молба-становище от 22.05.2025 г. (л. 79-81, пак там) представителят на жалбоподателите заявил, че на 12.05.2025 г. се е запознал с посоченото Удостоверение, а на 20.05.2025 г. го е получил в оригинал. Потвърдил, че заявената административна услуга е предоставена, поради което отправил молба за прекратяване на производството поради отпаднал правен интерес от продължаване на съдопроизводствените действия. Потвърдил претенцията на жалбоподателите за присъждане на разноски, като предоставил Списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) – л. 82, пак там. С Определение № 17887/27.05.2025 г. по адм. дело № 3853/2025 г. на Административния съд София-град жалбата на А. и К. против мълчаливия отказ на Областния управител на Област София да извърши заявената административна услуга, е оставена без разглеждане и Областната администрация на Област София е осъдена да им заплати сумата от 520, 00 лв., от които 20, 00 лв. за държавна такса и 500, 00 лв. за адвокатско възнаграждение. Прекратил е производството по делото. След молба на частния жалбоподател за изменение на Определение № 17887/27.05.2025 г. (хипотезата на чл. 248, ал. 1, предл. второ ГПК) в частта за разноските, е постановен обжалвания в настоящото производство съдебен акт, с който е прието, че търсената административна услуга е предоставена след формиране на мълчалив отказ за това и доколкото Областният управител на Област София, с поведението си, е дал повод за образуване на делото, в негова тежест следва да бъдат възложени сторените от ответниците по частната жалба разноски за държавна такса и адвокатски хонорар. Развити са съображения, че случаят, в който интересът от оспорване на административния акт е отпаднал в хода на съдебното производство, поради удовлетворяване на искането на жалбоподателя, е сходен с уредения в чл. 143, ал. 2 АПК случай на прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения административен акт от административния орган по реда на чл. 156 АПК. Съдът се е позовал на практика на Върховния административен съд. С обжалваното определение съдът е мотивирал неоснователност на възражението за прекомерност, направено с молбата с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. второ ГПК. Посочил е, че присъденото в полза на ответниците по частната жалба адвокатско възнаграждение е определено в размер по-нисък от претендирания от тях такъв, като са отчетени фактическата и правна сложност на конкретното дело, обема и качеството на осъществената адвокатска защита, както и обстоятелството, че не е проведено открито съдебно заседание. Определението е валидно, допустимо и правилно. При правилно тълкуване и прилагане на закона, административният съд е приел, че първоинстанционните жалбоподатели имат право на разноски. В съответствие с материалния закон е и преценката на първоинстанционния съд да не извърши поисканото от частния жалбоподател в производството по чл. 248, ал. 1 ГПК намаляване на присъденото с Определение № 17887/27.05.2025 г. по адм. дело № 3853/2025 г. на Административния съд София-град в полза на ответниците по частната жалба адвокатско възнаграждение. Към съображенията на съда, обусловили този му извод, следва да се добави и, че Областният управител на Област София не е направил възражение за прекомерност с писмото, с което е уведомил, че исканата административна услуга е извършена на 24.04.2025 г., нито до постановяването на Определение № 17887 от 27.05.2025 г. Претенцията за разноски, макар и акцесорна, съставлява искане, свързано със спорния предмет, поради което всички твърдения и възражения на ответната по тази претенция страна, касаещи дължимостта на разноските или техния размер, следва да бъдат заявени до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция, а при закрити производства – до постановяване на съдебния акт. По изложените съображения, като е отхвърлил искането на Областния управител на Област София за изменение на Определение № 17887/27.05.2025 г. по първоинстанционното дело в частта за разноските, Административният съд София-град е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия