Определение № 404 от 28.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 4/2012 г.

Подадена е молба от [фирма], [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 42 от 17.01.2012 г. в частта относно разноските, като в полза на търговското дружество бъде присъдено дължимото за касационното производство юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 7 959.52 лв. Ответникът по молбата – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата. Съдът, като взе предвид изложеното в молбата и данните по делото, приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – същата е частично основателна. Ответникът по частната касационна жалба [фирма], [населено място] е направил своевременно искане за присъждане на разноски, което се съдържа в депозирания от същия отговор от 28.11.2011 г. Поради това и с оглед изхода на делото, както и предвид обстоятелството, че процесуалното представителство на ответното дружество е осъществявано от юрисконсулт, който в отговора на частната касационна жалба е заявил изрично становище във връзка с допустимостта й, молбата за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена. По аргумент от изричната норма на чл. 11 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото на ответника адвокатско възнаграждение за изготвения отговор на частната касационна жалба е в размер на сумата 100 лв. Ето защо, искането на същия за присъждане на разноски следва да бъде уважено именно за тази сума, а не за претендираната от него сума 7 959.52 лв. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение