Определение № 1653 от 18.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1140/2024 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Подадена е молба от Т. Г. Р. и З. Р. С. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила Решение № 132 от 29.04.2022г. по в.т.д. № 702/2021г. на Варненски апелативен съд, с което са потвърдени Решение № 260019 от 20.04.2021г., Решение № 260048 от 11.08. 2021г. и Решение № 260050 от 13.08.2021г. по т.д. № 9/2019г. по описа на Шуменски окръжен съд, недопуснато до касационен контрол с Определение № 803 от 17.10.2023г., постановено по т.д. № 2307/2022г. на ВКС, ТК. С Решение № 260019/20.04.2021г. касаторите са осъдени да заплатят солидарно на „Юробанк България“АД сумата 42 458,17 шв.фр., от които главница 36 321,35 шв.фр., 4679,63 шв.фр. възнаградителна лихва за периода 03.02.2016г.- 14.01.2019г., 1067,40 шв.фр. наказателна лихва за периода 03.02.2016г.- 14.01.2019г., 298,17 шв.фр. банкови такси и 91,62 шв.фр. застраховки, дължими по договор за кредит №HL 38119/30.05.2008г., ведно със законната лихва върху главницата банковите такси и застраховките от датата на подаване на исковата молба 14.01.2019г. до окончателното им плащане, както и разноските по делото. С Решение № 260048/11.08.2021г., постановено по реда на чл.247 ГПК, е оставена без уважение молбата на касаторите за поправка на очевидна фактическа грешка в решението, наличието на която е била обосновавана с това, че в диспозитива му не е бил записан курсът на швейцарския франк към лева, приет за приложим в отношенията между страните в мотивите на съдебния акт. С Решение №260050/13.08.2021г., постановено по реда на чл.250 ГПК, е оставена без уважение друга тяхна молба за допълване на решението с произнасяне по направено от тях възражение за прихващане със сума в размер на 2061,86 лв. Хипотезата на чл.303,ал.1,т.1 ГПК е обоснована с твърдението, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни при решаването му или с които не са могли да се снабдят своевременно, а именно – Договор за цесия от 11. 05.2022 г. и Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.04.2008г. Ответникът по молбата „Юробанк България“ЕООД, ищец в производството, е подал писмен отговор, с който е изразил становище за недопустимост на молбата по чл.303 ГПК поради неспазване на предвидения в чл.305, ал.1,т.1 ГПК преклузивен срок, както и поради липса на ясно и мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл.303, ал.1,т.1 ГПК. Съставът на ВКС констатира, че молбата е недопустима по следните съображения: В хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, на която се позовават молителите, отмяна на влязлото в сила решение може да се поиска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Новите писмени доказателства следва да установяват релевантни за правния спор факти и обстоятелства, които да не са били включени в доказателствения материал по делото, но без да са новосъздадени, т.е. писменият документ да съдържа информация от такова естество, че ако е приет в инстанцията по същество, съдът въз основа на него да може да формира различни фактически и правни изводи в решението, чиято отмяна се иска. Твърдението на молителите, че Договор за цесия от 11.05.2022г. е ново доказателство от значение за делото, представляващо новооткрит доказателствен факт за съществуващо обстоятелство при разглеждане на делото досежно валутата и размера на сумата, предоставена от „Юробанк България“АД като кредит за закупуване на недвижим имот със сключения между „Юробанк България“АД и Т. Г. Р. Договор за кредит № HL38119, не може да обоснове наличие на основание за отмяна на влязлото в сила решение, доколкото същият е от 11.05.2022г. и е новосъздадено доказателство, което не е съществувало към датата на приключване на устните състезания (06.04.2022г.) пред въззивната инстанция. Следователно, договорът за цесия не представлява ново по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК доказателство, което препятства разглеждането на молбата за отмяна в тази част. По отношение на приложения с молбата Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.04.2008г., като съобрази, че молителите в настоящото производство са страна по същия, в качеството им на купувачи, настоящият състав намира, че същият им е бил известен в хода на цялото съдебно производство, тъй като е сключен преди образуването му с подаване на исковата молба на 16.01.2019г. Следователно, и този договор не представлява ново по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК доказателство. С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че молбата за отмяна е недопустима и като такава не подлежи на разглеждане. Така мотивиран, Върховният касационен съд, ТК, състав на ІІ т.о.