Решение № 4231 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7946/2018 г.

Решение № 4231 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7946/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 227, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 15584 от 13.12.2018 г. по адм. д. № 7946 по описа за 2018 г. на Върховен административен съд, състав на осмо отделение, е отменил решение № 943 от 26.04.2018 г., постановено по адм. д. № 2873 г. по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) – П., в обжалваната част и е разпоредил насрочване на делото в открито заседание поради нужда от събиране на нови доказателства. В останалата необжалвана част, с която е отменен РА в частта на определените здравноосигурителни вноски за 2009 г., 2010 г., 01.01.2011 г. - 14.02.2011 г. ведно с прилежащите лихви, решението е влязло в сила. След отмяната на първоинстанционното решение предмет на съдебен контрол в настоящото производство по чл. 227, ал. 2 от АПК е Ревизионен акт (РА) № Р-16002615000419-091-001 от 21.08.2015 г., на органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция по приходите (НАП) - П., потвърден с Решение № 904 от 25.11.2015 г. на директор на Дирекция ''Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") гр. П. в частта му, с която на ЕТ "ЗОРА - Т. З." допълнително са определени задължения по ЗДДС, данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и за здравноосигурителни вноски, както следва: ДДС за периода 15.01.2009 г. - 31.03.2012 г. в размер на 7 690, 21 лв. и лихви за просрочие в размер на 4 371, 23 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 485, 53 лв. и лихви за просрочие в размер на 264, 14 лв.; за 2010 г. в размер на 893, 12 лв. и лихви за просрочие в размер на 393, 69 лв.; за 2011 г. в размер на 836, 20 лв. и лихви за просрочие в размер на 281, 95 лв.; здравноосигурителни вноски за 15.02.2011 г. – 31.12.2011 г. в размер на 126, 77 лв. и лихви за просрочие в размер на 44, 41 лв.; за 2012 г. в размер на 0, 00 лв. и лихви за просрочие в размер на 1, 84 лв. В открито съдебно заседание по делото жалбоподателят, представляван от адв. Ендрева, моли въз основа на касационната жалба и заключението на извършената съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) по настоящото дело, да бъде отменено решение № 943 от 26.04.2018 г., постановено по адм. д. № 2873 г. по описа за 2017 г. на АС – П.. Ответникът – директорът на Дирекция "ОДОП" гр. П., редовно уведомен, в писмено становище по делото чрез юрисконсулт П. Б. заявява, че оспорва жалбата. Моли жалбата на РЛ да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде оставено в сила решение № 943 от 26.04.2018 г., постановено по адм. д. № 2873 г. по описа за 2017 г. на АС – П. в разглежданата част. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1000 лева съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата). Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение в открито съдебно заседание по делото за основателност на жалбата. Делото е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание за решаване по същество по реда на чл. 227, ал. 2 от АПК, като по същото е назначена и приета в хода на съдебното дирене съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице по поставения въпрос – да определи размера на недекларираните приходи, като приспадне стойностите по фактурите на доставчиците, посочени по горе в група 1, 2, 3 и 4, се установява, че те са в размер на: за 2009 г. – 576, 70 лв.; за 2010 г. – 3731, 96 лв.; за 2011 г. – 3130, 72 лв.; за 2012 г. – 2392, 98 лв. По поставения втори въпрос - да определи дължимия от ЕТ ДДС, данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за процесните години (като вземе предвид че ЗОВ до 14.02.2011 г. са отменени с влязло в сила решение и не следва да бъдат приспадани при определяне размера на данъчната основа) и дължимите здравноосигурителни вноски за периода от 15.02.2011 г. до 31.12.2012 г., ведно в прилежащите лихви при съобразяване фактурите по т. 1, декларираните приходи, платените авансово данъци и здравноосигурителни вноски – вещото лице е констатирало, че няма налично по делото процесни фактури с начин на плащане "по банков път". В допълнение вещото лице е посочило, че установените от експертизата обороти от продажби на ЕТ "ЗОРА - Т. З.", имайки предвид условието на задача 1, т. е. взимайки предвид подписаните от получателя фактури, налични по делото, не са достатъчни за определяне на допълнителни задължения по ЗДДФЛ, ЗДДС и по ЗЗО за ревизираните периоди. Изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Жалбата на ЕТ "ЗОРА - Т. З." е основателна по следните съображения: Доставка на стока съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 6 от ЗДДС, е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Разпоредбата от националното законодателство следва да се тълкува във връзка с чл. 14, § 1 Директива 2006/112/ЕО, която разпоредба дефинира доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Използвайки тези дефиниции, следва да се приеме, че за да настъпи данъчно събитие при доставките на стоки по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, то следва да е налице правопораждащият юридически факт - прехвърлянето на правото на собственост върху стоката. По тази причина при спор за реалност на доставките на стоки, съдът дължи проверка преди всичко на фактите относно предаване и получаване на стоката. В производството за извършване на ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и в последващото обжалване на издадения РА, органите по приходите следва да установят основанието за извършване на ревизията при особени случаи, за да се приложи презумпцията в чл. 124, ал. 2 от ДОПК, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателят е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. По допълнително определения ДДС: Не е спорно по делото, а и се потвърждава от дадените писмени обяснения на РЛ (л. 39 от делото), че през ревизирания период за дейността на РЛ е водено едностранно счетоводно отчитане. Не са заведени "Книга за приходите", "Книга за разходите", "Материална книга" и "Инвентарна книга". Относно осчетоводяването на закупените стоки са представени справки по години за приходи на склад. В същите са отразени отделните фактури с общата им стойност. За наименование на стоките е посочено само "стоки хранителен магазин". Не е водена аналитична отчетност по видове стоки, количество и цена. Липсва информация за изписването на стоките при продажбата им и не става ясно какъв метод на изписване е използван. Безспорно е установено по делото, съгласно приетата съдебно-почеркова експертиза, е, че издадените фактури по повод на доставки, извършени от "Би - Мобайл" ЕООД, "Радомес" ЕООД, ЕТ.. С. -КЗ- К. З.", "Каменов" ЕООД, Модик" ЕООД. "ДНК М." ЕООД, "Дарли" ООД. [фирма], "Р. 1" ООД и 2 бр. фактури от [фирма], са подписани от получателя. Спорно е дали извършените доставки от "Валери 2006" ЕООД, "Кипс" ЕООД, ЕТ "А. С.", ЕТ "Хит-Х. Г.". "Булмилк Тонус" ООД. "Модик" ЕООД,. Бомакс" ООД. "Д. Милк" АД, "Нова Трейд" ЕООД, ЕТ "Фараон - Д. К.", "Балко" ООД. "Росини" ЕООД, "Булмаш Инженеринг" ООД и.. Инвест Мели БГ" ЕООД обективират реалното получаване на стоката от РЛ, респ. са основание за облагане с ДДС. Н. на фактури, в които липсва подпис за получател, не е достатъчно, за да обоснове реалност на доставката на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и чл. 14 § 1 от Директива 2006/112/ЕО. Представените по делото писмени обяснения от някои от доставчиците, ведно с приложените към тях документи, включително пътни листи и счетоводни регистри, не удостоверяват по несъмнен начин предаването на стоките, респ. правото на получателя за фактическо разпореждане с процесните стоките. Действително в ЗДДС и Закон за счетоводството (ЗСч) липсва изискване за подпис на получателя по фактурата, но в случая, този реквизит е от съществено значение за доказване на сделката и предаването на стоката. Изводи за реално осъществяване на доставките не могат да се черпят и от предположения на приходните органи, че между РЛ и доставчиците съществуват трайни търговски взаимоотношения, които се развиват по аналогичен начин - при липса на съставена търговска и счетоводна документация. При липсата на каквито и да било други документи, доказващи предаването и приемането на стоките – предмет на доставките, не може, дори и в производство по реда на чл. 122 ДОПК, да се приеме, че стоките са получени от ревизираното лице и в последствие реализирани (в този смисъл е решение № 562 от 16.01.2014 г. по адм. д. № 4198/2013 г., I отд. на ВАС). По изложените съображения липсата на подпис за получател във фактурите в настоящия случай води до извод, че същите не обективират факта на получаване на стоката, съответно административният орган не е доказал по несъмнен начин наличието на предпоставката за извършване на ревизия в особени случаи, което води до извод за незаконосъобразност на РА в тази му част. По отношение на останалите доставки, по които издадените фактури са подписани от получателя, настоящият състав приема, че те обективират извършването на престацията по тях. Въпреки това обаче, съгласно заключението на вещото лице, прието в настоящото производство и което настоящият състав кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че през ревизирания период РЛ не е реализирало приходи от стопанска дейност, в размер над определения за задължително облагане по реда на ЗДДС, поради което не е налице основание за облагането му, респ. и в тази част обжалвания РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. По допълнително определения данък по чл. 48 от ЗДДФЛ: Относно определения допълнително данък по реда на чл. 48 от ЗДДФЛ, настоящият съдебен състав счита, че неправилно е определен такъв. В констативно-съобразителната част на назначената и приета в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза вещото лице в табличен вид и за всеки период е изчислило облагаемия оборот, като е взело предвид отчетната стойност на закупените от търговеца с подписани неосчетоводени фактури стоки и размера на неотчетените приходи от продажба, след прилагането на определената надценка. В заключение вещото лице е дало отговор на поставения въпрос, че оборотите от продажби на ЕТ "ЗОРА - Т. З.", имайки предвид условието на задача 1, т. е. взимайки предвид подписаните от получателя фактури, налични по делото, не са достатъчни за определяне на допълнителни задължения по ЗДДФЛ. Така изготвена, съдебно-счетоводна експертиза се кредитира от решаващия състав изцяло като обективно и компетентно дадена. По тази съображения не е налице основание за начисляване на допълнителен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, а горепосочения РА, с който е определен такъв, следва да бъде отменен и в тази част. По допълнително определените здравноосигурителни вноски за 2011 г. и за 2012 г.: С оглед приетото по-горе и според заключението на вещото лице, че не е установено получаването на по-голям облагаем доход, то следва че допълнително определените здравноосигурителни вноски за този данъчен период не са дължими. Предвид така изложената фактическа обстановка и след анализ поотделно и в съвкупност на приложените по делото доказателства, настоящият съдебен състав счита издадения от органите по приходите РА в обжалваната част за материално незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. На жалбоподателя не се дължат разноски, тъй като не са поискани в настоящото съдебно производство. Водим от горното и на основание чл. 227, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,