Определение № 344 от 14.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11871/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Б. К. от гр. Брацигово срещу Определение №4479 от 25.11.2024 г. на Административен съд (АС) - Пазарджик по адм. дело №1283/2024 г. С обжалваното определение е отхвърлено искането на К. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №24-0315-000201 от 29.10.2024 г. издадена от началник на Районно управление (РУ) – Пещера към Областна дирекция на вътрешните работи (ОДМВР) - Пазарджик, с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2, б. „а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) Пежо 407 с рег. №[рег. номер] за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца. Частният жалбоподател - Н. Б. К. счита, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Излага, че съдът не е обсъдил в достатъчна степен приложените към жалбата доказателства, въз основа на които е направено особеното искане. Твърди, че същността на вредата се изразява в невъзможността й да предприема грижи за здравословното си състояние, да полага грижи за болната си майка и грижи за внучето си. Изтъква, че живее в малък град, в който няма обществен градски транспорт, като не е налице и такова обслужване и по отношение на връзките с другите населени места. Прави искане определението да бъде отменено. Ответникът – началникът на РУ – Пещера към ОДМВР - Пазарджик, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови определението си съдът посочил, че с оспорената заповед е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2, б. „а“ ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС Пежо 407 с рег. №[рег. номер] за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца. Анализирал е разпоредбите на чл. 172, ал. 1 ЗДвП и чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. Изложил е, че приложените медицински документи не обосновават извод, че жалбоподателят не може да ползва алтернативен транспорт при придвижването си и полагането на грижи за роднини, а вредите следва да са конкретни, а не хипотетични. Предвид това е счел, че искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Определението е правилно. Приложената със Заповед №24-0315-000201 от 29.10.2024 г. на началника на РУ – Пещера към ОДМВР - Пазарджик, ПАМ по чл. 171, т. 2, б. „а“ ЗДвП подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Безспорно всяко предварително изпълнение на административния акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси. Това, че на К. се налага да търпи неблагоприятните последици от прилагането на ПАМ не обосновава извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда. Мярката има за цел премахване на конкретното фактическо състояние, представляващо непосредствена опасност, а не причината за нейното възникване. Именно заради високата степен на обществена опасност, законодателят е предвидил принудителните административни мерки прилагани по ЗДвП да са с предварително изпълнение по силата на закона. В тежест на жалбоподателя е да е установи наличието на значителни или трудно поправими вреди от изпълнението на акта, както и на нови обстоятелства обосноваващи спиране на изпълнението. Посочените от жалбоподателя обстоятелства, свързани с неговите близки са неотносими към настоящото производство, тъй като близките на жалбоподателя не са страна в производството. Съгласно чл. 26, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим субсидиарно предвид чл. 144 АПК, никой не може да защитава от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закон случаи, каквато законова регламентация в случая не е налице. В случая липсват както твърдения, така и ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя, за наличието на нови обстоятелства въз основа на които изпълнението може да се спре. Определението не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение