Решение № 10031 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4413/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Я. М. срещу Решение № 45/27.03.2023 г., постановено по адм. дело № 256/2022 г. по описа на Административен съд – Ямбол (АС – Ямбол). С оспореното решение съдът е отхвърлил жалбата на М. против Заповед № Р- 1667/08.07.2022 г. на Ректора на Медицински университет (МУ) – Пловдив, с която на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването (Наредбата) и Решение на РС – Протокол № 11/29.06.2022 г., е прекъснато обучението му за придобиване на специалност по Обща медицина, считано от 04.01.2022 г., поради заболяване. Поддържат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, като се иска отмяната му. По делото е подадена и частна жалба от Б. Я. М. срещу Определение № 407/12.10.2023 г., постановено по адм. дело № 256/2022 г. по описа на АС – Ямбол, с което е оставена без уважение подадената от М. молба за изменение на Решение № 45/27.03.2023 г., постановено по адм. дело № 256/2022 г. по описа АС – Ямбол в частта за разноските. Ответникът – Ректор на Медицински университет - Пловдив, чрез гл. юрсик. Деспотова, в писмен отговор, оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна и моли съдът да потвърди първоинстанционното съдебно решение. Изразява становище за неоснователност и на частната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност, както на касационната, така и на частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Заповед № Р- 1667/08.07.2022 г. на Ректора на МУ – Пловдив, с която на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и Решение на РС – Протокол № 11/29.06.2022 г., е прекъснато обучението му за придобиване на специалност по Обща медицина, считано от 04.01.2022 г. поради заболяване. От фактическа страна е установено, че Б. Я. М. е регистриран като специализант в МУ – Пловдив в база „АГППМП Хигия 2“ООД, гр. Пловдив, със Заповед № Р-2658 от 28.11.2016 г. на Ректора на МУ – Пловдив, като е разпоредено теоретичното и практическото обучение по специалност „Обща медицина“ да се извършва съобразно изготвен индивидуален план от програмата за специализация с начална дата 02.01.2017 г., като практическото обучение е най- малко 6 м. в амбулатория за първична медицинска помощ, най- малко 6 м. в акредитирано ЛЗ за болнична помощ и 3 м. ЦСМП. Видно от приложените по делото присъствени листи за м. януари 2022 г., февруари 2022 г., март 2022 г., април 2022 г., май 2022 г. и юни 2022 г., изготвени от д-р К., ръководител специализация, през тези месеци М. е бил в болнични и няма нито един присъствен ден. Към делото е приложено и писмо от д-р К. с вх. № 941/25.05.2022 г., с което същата, по повод отправено до нея запитване от Ю. Василева – експерт отдел СДО, във връзка с имейл от жалбоподателя М., уведомява МУ – Пловдив за обстоятелството, че в периода от 01.01.2022 г. до 30.03.2022 г. д-р М. не е посещавал модули и други занятия, поради здравословни причини. Със Заповед № Р-1667/08.07.2022 г. на Ректора на МУ – Пловдив, на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и Решение на Ректорския съвет – Протокол № 11/29.06.2022 г., обучението за придобиване на специалност по Обща медицина на жалбоподателя Б. М., зачислен от 02.01.2017 г., с база за практическо обучение АГППМП „Хигия 2“, е прекъснато поради заболяване, считано от 04.01.2022 г. Видно от Решението на Ректорския съвет специализацията на д-р М. е прекъсната със задна дата, считано от 04.01.2022 г. поради неявяването му на работа от 04.01.2022 г. до 25.05.2022 г. Впоследствие, със Заповед № Р – 2121/15.09.2022 г. на Ректора на МУ – Пловдив, на осн. чл. 24, ал. 5 от Наредба № 1/22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и Заявление № 1426/07.09.2022 г., специализацията е възстановена, считано от 26.09.2022 г. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискуемата форма, при стриктно съблюдаване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Приел е, че в случая не е налице нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК, тъй като изискването за уведомяване за започване на административното производство не е абсолютно и безусловно. Посочил е още, че действително в оспорената заповед е налице противоречие между правното основание за издаването й и нейния диспозитив, но същото не е съществено и не води до ограничаване правото на жалбоподателя на защита. Решението, с което Административен съд Ямбол е отхвърлил жалбата на Б. Я. М. против Заповед № Р- 1667/08.07.2022 г. на Ректора на Медицински университет (МУ) – Пловдив,е правилно. Постановено е при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. АС - Ямбол вярно и обективно е установил релевантната по делото фактическа обстановка. Обосновани са правните изводи, обективирани в обжалваното решение, че при издаване на административния акт не са допуснати нарушения на административно- производствените правила от категорията на съществените, които да налагат неговата отмяна. Оспорената заповед е издадена от материално компетентен административен орган, в предвидената от закона писмена форма и при надлежно мотивиране. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесната заповед на Ректора на МУ - Пловдив, като убедително са опровергани наведените от жалбоподателя, включително и пред настоящата инстанция, доводи за нейната незаконосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Съображенията, изложени от АС - Ямбол се възприемат изцяло от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първостепенния съд. Като правно основание за издаване на разгледаната в първоинстанционното производство Заповед № Р- 1667/08.07.2022 г. на Ректора на МУ – Пловдив е посочен чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. Нормата предвижда прекъсване на обучението, когато специализантът не провежда обучение за придобиване на специалност повече от един месец. От систематичното и граматическо тълкуване на разпоредбата следва, че юридическият факт, с който законодателят свързва прекъсването на обучението, е именно обективното непровеждане на обучение за период, по-дълъг от един месец. Следователно за приложението на чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наредбата е необходимо и достатъчно да бъдат установени две обстоятелства: първо, че специализантът не е провеждал обучение, и второ, че този период е продължил повече от един месец. Причината за непровеждането – включително заболяване, отпуск, отсъствие или друго обстоятелство – не е елемент от фактическия състав на нормата. Релевантен за приложението на разпоредбата е обективният факт на непровеждане на обучението за период, надхвърлящ един месец, а не причината, довела до него От данните по делото безспорно се установява, че Б. М. не е провеждал обучение за период, по- дълъг от един месец. Обстоятелството, че причината за това е заболяване, не изключва приложението на чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Заболяването само по себе си представлява фактическата причина за непровеждането на обучението, но не е самостоятелна правна предпоставка за прекъсването му. Ето защо, обосновано първоинстанционният съд е приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наредбата, съответно, че издадената въз основа на него заповед е законосъобразна. Неоснователно е и твърдението за противоречие между правното основание и диспозитива на заповедта. Посочването на заболяването като причина за непровеждане на обучението не противоречи на приложеното правно основание, доколкото именно вследствие на заболяването е настъпил релевантният за чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наредбата факт – непровеждане на обучение за повече от един месец. Настоящият съдебен състав споделя и извода на първоинстанционния съд, за липсата на нарушение на чл. 26 от АПК. Според цитираната разпоредба решаващият административен орган е длъжен да информира заинтересованото лице за началото на образуваното спрямо него производство. Действително, в случая, административният орган не е уведомил изрично жалбоподателя за започване на производството по издаване на заповедта. В тази връзка, следва да се отбележи, че нарушението на административно- производствените правила е основание за отмяна по чл. 143, т. 3 от АПК само когато е съществено по смисъла на закона, т.е. когато е могло да се отрази върху съдържанието на акта или е довело до реално ограничаване правото на защита на адресата. Видно от приложената административна преписка, Б. М. е бил наясно с обстоятелствата, послужили като основание за предприемане на процедурата. От касатора е било изискано да представи болнични листове, с което същият е бил поставен в известност относно значението на отсъствието му поради заболяване и предприетото от административния орган изясняване на предпоставките за прекъсване на обучението. Предвид горното, не се установява липсата на изрично уведомяване за започване на производството да е довело до ограничаване правото му на защита или да е могло да повлияе върху крайния резултат на провелата се процедура. Жалбоподателят е имал възможност да представи относими документи и възражения относно заболяването и периода, през който не е провеждал обучение, а тези обстоятелства са били предмет на обсъждане в административната преписка. Следователно, дори да се приеме, че административният орган не е изпълнил формално задължението си по чл. 26, ал. 1 от АПК, допуснатото нарушение не е съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, поради което не може да обоснове отмяна на оспорената заповед. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед на Ректора на МУ - Пловдив, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към приложимата нормативна уредба. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По подадената частна жалба: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна. С оспореното Определение № 407/12.10.2023 г., постановено по адм. дело № 256/2022 г. по описа на АС – Ямбол, съдът е оставил без уважение молбата на Б. Я. М. за изменение на решението в частта за разноските, с която в полза на МУ – Пловдив е присъдена сумата в размер на 720 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 19 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие в производства по Закона за здравето минималното възнаграждение е 500 лв. Настоящият частен жалбоподател, в молба от 06.02.2023 г. е направил възражение за прекомерност на претендираните от ответника в първоинстанционното производство разноски, а в искането си по чл. 248 от ГПК за изменение на оспореното решение, е изложил и доводи за приложимост на чл. 19 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Предвид фактическата и правна сложност на делото, вида и количеството на осъществените процесуални действия от пълномощника на ответника, възражението за прекомерност досежно претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева, е основателно, поради което размерът му следва да бъде намален до законоустановения минимум от 500 лева, която сума на осн. § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за въвеждане на еврото в Република България следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от същия закон, и изчислена по този начин, се равнява на 255,65 евро. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение