Определение № 10912 от 04.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10383/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. Г. Й. и Й. Г. Й., чрез от адв. Шаркова, против определение № 26944 от 10.08.2025 г., постановено по адм. д. № 7387/2025 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неговата неправилност и се претендира отмяната му ведно със законните последици. Ответниците, чрез юрк. Градинаров, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на жалбата и молят да се остави без уважение. Претендират разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – неоснователна. С обжалваното определение съдът е прекратил производството по делото, образувано по искане на настоящите частни жалбоподатели по чл.256, ал.2 АПК за преустановяване на неоснователно бездействие на кмета на район Витоша, Столична община и на главния архитект на район Витоша, Столична община да изпратят заповед № РВТ21-РА50-146/19.08.2021 г. за обнародване и публикуване, по заявление с вх. № РВТ25-ДР00-38-(1)/26.06.2025 г., тъй като с две последователни молби по делото П. Г. Й. и Й. Г. Й. са поискали прекратяване на производството поради извършване на дължимото фактическа действие на 30.06.2025г. Искането за присъждане на направените от П. Г. Й. и Й. Г. Й. разноски по делото е възприето като неоснователно, тъй като съдът е сезиран с искането по чл.256, ал.2 АПК на 05.07.2025г., към който момент фактическото бездействие е преустановено. Определението е правилно. Законосъобразен е изводът на първостепенния съд за недопустимост на инициирания съдебен контрол на основание чл. 159, т. 8 АПК, тъй като в хода на съдебното производство жалбоподателите изрично са заявили, че е отпаднал правният им интерес и са поискали прекратяване на делото. Безспорно е и обстоятелството, че атакуваното като незаконосъобразно бездействие по реда на чл.256, ал.2 АПК е било преустановено към момента на подаване на искането до административния съд, тъй като на 30.06.2025г. с приложеното по административната преписка писмо, кметът на район Витоша, Столична община е изпратил на главния архитект на Столична община с копие до ГИС- София за сведение и отразяване в публичните регистри заповед № РВТ21-РА50-146/19.08.2021 г. на главния архитект на район Витоша, Столична община за одобряване проект за изменение на ПУП, ведно с графичната част и разписния лист.Следователно искането по чл.256, ал.2 АПК се явява процесуално недопустимо, поради липса на предмет. Изрично съобщаване на така извършеното фактическо действие от административния орган не се изисква от закона, поради което доводът по частната жалба за по-късно уведомяване на жалбоподателите се явява неоснователен. Предвид изложеното, процесуално обосновано не са присъдени и разноски в полза на П. Г. Й. и Й. Г. Й., тъй като не е налице хипотезата на чл.143, ал.2 АПК. С оглед гореизложеното, обжалваното определение като законосъобразно следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото и надлежно заявената претенция за разноски от ответника кмет на район Витоша, Столична община, частните жалбоподатели дължат разноски в размер на 100 лв., съставляващи юрк. възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,