Определение № 13122 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11133/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по частната жалба на "Линкълн Резидънс“ ЕООД гр. София, [улица] против определение № 32601 от 06.10.2025г., постановено по адм.д № 4243/2025г. по описа на Административен съд - София град, с което на осн. чл. 129, т.3 и чл. 130 ГПК, вр. чл. 204, ал.-5 АПК е оставена без разглеждане предявената от частния жалбоподател срещу Столична община искова молба и е прекратено образуваното административно дело.

Ответникът - Столична община оспорва основателността на частната жалба в писмен отговор и моли определението да се остави всила.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане по същество. разгледана по същество същата е основателна.

С обжалваното определение Административен съд - софия град се е произнесъл по допустимостта на предявения иск от "Линкълн Резидънс“ ЕООД против Столична община за заплащане на обезщетение на осн. чл. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди в размер на 30 770 евро (с левова равностойност – 60 180 лева) – заплатена цена за изготвяне на инвестиционни проекти и 1 393 290 евро (левова равностойност – 2 725 038 лева) – пропуснати ползи от продажба на изградените в сградата самостоятелни обекти. При условията на евентуалност, обезщетенията се претендират на основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД. Ищецът е заявил и искане по реда на чл.204, ал.3 АПК, съдът да се произнесе по законосъобразността на актове на администрацията.

С разпореждането от 07.05.2025г., съдът е констатирал, че исковата молба, с която е сезиран, е нередовна, тъй като не съдържа изискуеми се задължителни елементи, позволяващи на съда да се произнесе по заявените претенции, като е дал указания за отстраняването им и срок за изпълнение.

След указание на съда ищецът с уточнителна молба от 14.05.2025г. поддържа, че вредите, за които претендира обезщетение с исковата молба са претърпени в следствие на:

• обявени за нищожни по адм.дело № 4041/2023г. на АССГ, 56 състав, изрични откази на директора на дирекция „Общински строителен контрол“ за одобряване на инвестиционен строеж и издаване на разрешение за строеж, обективирани в цитираните писма;

• в резултат на материалната незаконосъобразност на тези актове, за които е поискал извършване на инцидентен контрол в рамките на настоящото производство;

• липсата на упражнен контрол от главния архитект на СО по законосъобразност, целесъобразност и истинност на всички актове свързани с административната преписка на ищеца, вменени му като задължения, и което му бездействие е довело до постановяването на обявения за нищожен изричен отказ и до забавянето на преписката като цяло, и воденето на съдебно дело;

• фактически действия на служители на ответника по засаждането на 18 броя широколистни дръвчета върху имота на ищеца.

За да остави без разглеждане иска съдът е приел, че указанията за отстраняване на нередовността на иска не са отстранени с молбата от 14.05.2025г., поради което на осн. чл. 129, ал.3 ГПК е прекратил производството по делото оставайки без разглеждане иска.

Отделно от това съдът е развил съображения, че е налице несъответствие между изложените твърдения за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в претендираните суми за платена цена за изготвяне на инвестиционни проекти и пропуснати ползи от продажба на изградени самостоятелни обекти, и обстоятелството, че административната преписка образувана по заявлението на дружеството за съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти, не е приключила с краен административен акт по същество. С отговора на исковата молба е представена Заповед САГ 25- РА51-32/14.02.2025г. на вр.и.д. главен архитект на СО, с която административното производство е спряно по реда на чл.54 АПК. В тази връзка, след като производството образувано по заявлението „Линкълн Резидънс“ ЕООД, не е приключило с краен административен акт, а е висящо пред административния орган, не може да се твърди, че дружеството е претърпяло вреди от платените суми за изготвяне на проектите, както и пропуска ползи от невъзможността да продаде самостоятелни обекти в бъдещата сграда. Административното производство е висящо, по него продължават да се извършват процесуални действия от административния орган, в това число и предприетото спиране по реда на чл.54 АПК, което действие подлежи на обжалване на основание чл.54, ал.5 АПК. В тази връзка е недопустимо да се претендират вреди, които се основават на твърдението, че производството е приключило, внесените проекти няма да бъдат одобрени и сградата няма да бъде изградена, тъй като административното производство не е на този етап. То не е приключило, няма издаден краен административен акт, който да причинява твърдените вреди на ищеца. Обявените за нищожни актове на директора на дирекция „Общински строителен контрол“, не са крайни актове по същество на компетентния орган, не слагат край на производството, поради което и е недопустимо твърдението, че в резултат на тях са претърпени твърдените в исковата молба вреди, които са предпоставени от неосъществяването на инвестиционното намерение на ищеца.

Съдът е посочил че и недопустимо разглеждане на искането на ищеца за установяване материалната незаконосъобразност на тези актове, след като те вече са обявени за нищожни със съдебен акт.

Така постановеното определение е неправилно, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Същото следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът е изложил съображения, касаещи липса на основания да се признае исковата претенция за допустима, които обаче се отнасят до съществото на правния спор. Доколкото, съгласно чл. 203, ал.1 АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на единадесета на АПК, основание за недопустимост, съгласно тази глава е единствено липсата на отмяна на административния акт по съответния ред, а за подзаконовите нормативни актове - и след установяване на незаконосъобразността по чл. 193, ал.2 АПК. Правната квалификация на вредоносните за ищеца юридически факти, посочани в обстоятелствената част на исковата молба и допълненията към нея, се извършва от съда в мотивите на съдебното решение и е въпрос по съществото правния спор. Също така, дали от твърдените от ищеца вредоносни факти - актове, действия или бездействия които са резултат от упражнена административна дейност от органи или длъжностни лица, действително са последвали вреди за ищеца и дали е налице пряка и непосредствена връзка между тях и увреждането, е въпрос, на който съдът дължи отговор в мотивите на съдебното решение. Що се отнася до вредоносните последици за ищеца в хипотезата на чл. 4 ЗОДОВ от обявен за нищожен административен акт, съдът дължи произнасяне относно елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ с окончателния си съдебен акт. Неправилна е преценката на административния съд, че ищецът не е изпълнил указанията за отстраняване на нередовност в искомата молба. По делото е постъпила молба с която са уточнени фактическите обстоятелства на които се основава исковата претенция. Така уточнените обстоят обстоятелства следва да се преценят за основателността на искавата претенция, което обаче следва да се извърши със съдебно решение по съществото нва правния спор. С оглед изложеното, настоящата инстнация намира определението за неправилно, поради което