Определение № 279 от 14.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 44/2017 г.

Производството е с правно основание чл.248 от ГПК и е образувано въз основа на постъпили две молби. Първата е с вх.№ 7654 от 7.07.2017г., подадена от С. Л. В., чрез процесуалния представител адвокат Ш. с искане за допълване на определение № 502 от 12.06.2017г. с присъждане на сумата 1 200лв., направени разноски по защита по подадена насрещна касационна жалба /различни от разноските за изготвяне и депозиране на нейната касационна жалба/. Втората подадена молба е с вх.№ 7888 от 12.07.2017г. от [фирма] [населено място], представлявано от управителя Д., чрез процесуалния представител адвокат Н., също с искане да бъде допълнено определение № 502 от 12.06.2017г. с присъждане на сумата от 600лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение за защита срещу подадената от С. В. касационна жалба. С оглед изискването на чл.248 ал.2 от ГПК – всяка една от страните е уведомена за искането на другата и е изразила становище за неоснователност поради липса на доказателства за реално извършване на разноските. Всяка от страните прави възражение за прекомерност. В становището си С. В. твърди, че молбата на насрещната страна е просрочена, а в случай, че съдът прецени като основателни и двете искания, желае да се извърши прихващане между вземанията, до размера на по-малкото. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното: С определение № 502 от 12.06.2017г. съдът не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 1041 от 20.05.2016г. по в.гр.д.№ 1070/2016г.на САС, като е бил сезиран въз основа на подадени касацонни жалби от всяка една от страните по делото. В определението си съдът не се е произнесъл по исканията за разноски, направени както следва Към подадената от С. В. и приложеното към нея изложение е бил представен списък на разноските, от който е видно, че те са в размер на 30лв.-държавна такса, 2 000лв. - за адвокатско възнаграждение за изготвяне на касационна жалба и 1 500лв. - за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на подадената от [фирма] касационна жалба. Заплащането на сумата от 2 000лв. е установено с договор за правна помощ от 7.07.2016г., в който изрично е записано, че възнаграждението е заплатено „в брой при подписване на договора” и че същият служи „като разписка”. Заплащането на сумата от 1 200лв. е установено с договор за правна помощ от 19.10.2016г., в който изрично е записано, че възнаграждението е заплатено в брой при подписване на договора и че същият служи „като разписка”. В подадената от [фирма] е направено искане за присъждане на разноски в размер на 600лв.за адвокатско възнаграждение съобразно представен договор за адвокатски услуги от 13.07.2016г.,в който е посочено, че сумата е за „изготвяне и подаване на касационна жалба”. Отделно към отговора на подадената от С. В. касационна жалба са приложени фактура и дневно извлечение № 17, двете от 20.07.2017г., от които е видно, че [фирма] е заплатило на адвокатското дружество „М., Д. и Н.” сумата от 600лв. за „правни услуги”. Липсата на произнасяне по своевременно направените искания, е основание за разглеждане на настоящите молби за допълване на постановения съдебен акт в частта за разноските. Молбите на страните са редовни, тъй като са подадени от оправомощени лица, в предвидения за това едномесечен срок /молбата на С. В. е подадена на 7.07.2017г., а на [фирма] на 12.07.2017г., при постановен на 12.06.2017г. съдебен акт/. По същество, настоящият съдебен състав, намира за частично основателна само молбата на С. В. поради следното: С оглед изхода от спора /отхвърляне на подадените касационни жалби/, на основание чл.78 ал.3 ГПК, всяка страна има право да получи установените като реално направени разноски само за изготвяне на отговор на касационна жалба. Такива по делото са налични само в полза на С. В.. Тя е представила нарочен договор за правна помощ от 19.10.2016г. /на стр.69/, в който изрично е записано, че е заплатила на адвоката възнаграждение „да изготви и депозира отговор на касационната жалба на [фирма] срещу решение № 1041 от 20.05.2016г. по в.гр.д.№ 1070/2016г.на САС”, в размер на 1 200лв., в брой, при подписване на договора и че същият служи „като разписка”. Подобен договор, установяващ реално възлагане и заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение от страна на [фирма] не е представен. Той не е установил да е възлагал на адвокат изготвяне на отговор на подадената от С. В. касационна жалба. Представените фактура и дневно извлечение № 17, двете от 20.07.2017г., настоящият съдебен състав счита, че не са достатъчни да установяват извършени разноски по повод на изготвен отговор, не само поради липса на изричен договор, но още защото от посоченото във фактурата общо формулирано основание /”правни услуги”/ не може да се установи възлагане на подобна поръчка. Допълнителен аргумент са и фактите, че посочената сума от 600лв. напълно съвпада с тази по договора от 13.07.2016г., който е за изготвяне на касационна жалба /а не на отговор за насрещната касационна жалба/ и датата на плащане е близка до датата на депозиране на касационната жалба /14.07.2016г./, а не до датата на депозиране на писмения отговор на [фирма] - 23.12.2016г. /т.е. доказателствата за плащане са във връзка с договора от 13.07.2016г./ Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че молителката С. В. е установила реалното извършване на разноски в размер на 1 200лв.за отговор на подадената касационна жалба. На основание чл.78 ал.3 ГПК нейното искане се явява основателно. При преценката за размера, до който същото следва да се уважи, съдът следва да се произнесе по заявеното възражение по чл.78 ал.5 от ГПК от противната страна / т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по т.д.№ 6/12г. на ОСГТК на ВКС/. При съобразяване на правната и фактическа сложност на спора, както и осъществената еднократна писмена форма на защита чрез изготвяне на отговор, без участие в съдебни заседания,в производство, в което съдът не се е произнесъл по същество на спора, а е преценял наличието на едно от трите изчерпателно посочени основания за допустимост по чл.280 ал.1 /т.1/ ГПК, настоящият съдебен състав намира, че е налице несъотвтествие между внесения размер на възнаграждение и усилията на защитата, поради което първия следва да бъде намален до минималния размер от 500лв., съгласно чл.9 ал.3 от Наредба №1/2004г., предвиден за изготвяне на отговор на касационна жалба. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето отделение