Определение № 7939 от 14.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5299/2026 г.
ВАСПето отделение14.07.2026 г.докладчик Елка Атанасова
Диспозитив
ОТМЕНЯ определение № 11083/20.03.2026 г., постановено по адм. д. № 3160/2026 г. по описа на Административен съд – София-град и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. К. К. в качеството й на родител и законен представител на А. К. К. – ученик в [заличен текст], срещу разпореждане за допускане на предварително изпълнение по т.2 от заповед № УД-209/09.03.2026 г. на директора на [заличен текст]. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ /п/ ЕЛКА АТАНАСОВА
Мотиви
Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. П. - директор на [заличен текст] гр.София, представлявана от адв. С. Стоицева, против определение № 11083/20.03.2026 г., постановено по адм. д. № 3160/2026 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отменено разпореждането за допускане на предварително изпълнение на Заповед № УД- 209/09.03.2026 г. на директора на [заличен текст] гр.София. Частният жалбоподател обжалва определението като неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че не са налице предпоставките на чл.60 ал.1 АПК. Моли за отмяна на определението. Ответната страна, А. К. К., действащ чрез неговата майка и законен представител, чрез адв. Д. Стоянова, в писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Счита, че постановеното определение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. К. К. – ученик в [заличен текст], действащ чрез неговата майка и законен представител В. К. К., чрез пълномощник, против разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед № УД- 209/09.03.2026 г. на директора на [заличен текст], с която е наложена санкция “преместване в друга паралелка в същото училище“, на основание чл.199, ал.1, т.2 от Закона за предучилищното и училищно образование (ЗПУО). След обстоен анализ на предпоставките на чл.60, ал.1 АПК, първоинстанционният съд е приел, че в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или, ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. Позовавайки се на мотивите в заповедта за допускане на предварителното изпълнение съдът е приел, че същите не покриват нито една от хипотезите на чл.60, ал.1 АПК и извел извод, че заповедта в тази й част не е мотивирана, доколкото и не препраща към друг акт от административната преписка, в който се съдържат мотиви за разпореждането за предварително изпълнение на акта. При тези установявания и изводи АССГ е отменил разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповед № УД- 209/09.03.2026 г. на директора на [заличен текст]. Така постановеното определение е валидно и допустимо, но неправилно. За да е налице хипотеза по чл. 60, ал. 1 от АПК за допускане предварително изпълнение на административния акт е необходимо да са налице определени в закона условия, които изискват особени държавни или обществени интереси, нуждаещи се от защита и опасност, че изпълнението на акта може да бъде осуетено или сериозно затруднено или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. Следователно, допустимостта на защитата на посочените в чл. 60, ал. 1 от АПК ценности и интереси трябва да е в такава непосредствена причинна зависимост от момента на изпълнение на административния акт, че по-късното му изпълнение да създава вероятност за настъпване на значителна и трудно поправима вреда. В случая, първоинстанционният съд неправилно е приел, че разпореждането за допускане на предварително изпълнение не е мотивирано. Видно от съдържанието на заповедта, в нея са посочени фактически и правни основания, налагащи допускането на предварителното изпълнение. В заповедта са описани подробно 21 действия на ученика, осъществени в часове по различни учебни предмети и на конкретни дати, изразяващи се в неспазване на правилата в класа и в училището, както и поведението му, с което възпрепятства нормалното протичане на учебния процес. За тези действия на ученика са регистрирани 21 забележки в електронния дневник за поведение. Посочените в заповедта основания за допускане на предварителното изпълнение, свързани с описаното в нея поведение на ученика, обосновават допуснатото предварително изпълнение с цел защита на правата на учениците в класа. Същите се подкрепят от материалите в административната преписка по издаването на заповедта за налагане на санкцията по ЗПУО. Неправилно съдът е отменил тази преценка на органа, допуснал предварителното изпълнение, с оглед наличието на важни държавни и обществени интереси, като каквито могат да се определят съображенията, изложени в Заповед № УД- 209/09.03.2026 г. на директора на [заличен текст] гр.София, а именно необходимостта да се защитят здравето и правата на учениците в класа и нормалното протичане на учебния процес. При обосноваване на извода си за липса на мотиви за допуснатото предварително изпълнение АССГ не е съобразил посочената опасност от закъснението на изпълнението да последва значителна или трудно поправима вреда за провеждане на учебния процес, с оглед вида на наложената санкция и срока й – до края на учебната 2025/2026г., която е ноторно известно, че за учениците от [заличен текст] приключва на 12.06.2026г. Изложените в заповедта мотиви за допуснатото предварително изпълнение, при съобразяването с посочените обстоятелства и края на учебната 2025/2026г. на 12.06.2026г., обосновават трудно поправимата вреда за учебния процес в случай, че не се допусне предварително изпълнение на заповедта за налагане на санкцията за посочения срок. С оспорената пред АССГ заповед А. К. е санкциониран с преместване в друга паралелка в същото училище със срок до края на учебната 2025/2026г. С оглед защита на здравето и правата на учениците в класа му, както и за осигуряване на провеждането на учебен процес на учениците до края на учебната 2025/2026 година, незабавното привеждане в действие на заповедта и преместване на ученика в друга паралелка в същото училище, охранява защитения обществен интерес. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което жалбата на В. К. К. в качеството й на родител и законен представител на А. К. К. – ученик в [заличен текст] срещу разпореждане за допускане на предварително изпълнение по т.2 от заповед №УД-209/09.03.2026 г. на директора на [заличен текст] да бъде отхвърлена. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна е претендирала разноски, но не са представени доказателства за извършени такива, поради което разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение
Цитирани разпоредби
4- чл. 60, ал. 1 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 199, ал. 1, т. 2
- чл. 229