Решение № 2480 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10159/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП, Агенцията), чрез процесуалния му представител срещу решение № 1443/29.07.2025 г., постановено по адм. дело № 114/2025 г., по описа на Административен съд – Добрич. С обжалваното решение са отменени заповед № З-ЦУ-ЗО-202/14.02.2025 г., на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 97, ал. 1, чл. 92, чл. 90, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на С. Г. Х. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и заповед № 392/18.02.2025 г., на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на С. Г. Х. и Агенцията е осъдена да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че същото е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е преценил и обсъдил правилно в неговата цялост събрания по делото доказателствен материал. Оспорва извода на съда за нарушаване на принципа на съразмерност, допуснато от дисциплинарно наказващия орган (ДНО) при налагане на дисциплинарното наказание. Моли обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на С. Г. Х.. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Счита, че присъдените разноски в първоинстанционното производство са прекомерни с оглед направеното възражение. Ответникът по касация – С. Г. Х. чрез пълномощника си оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира присъждане на съдебно деловодни разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство са заповед З-ЦУ-ЗО-202/14.02.2025 г. и заповед 392/18.02.2025 г. на изпълнителния директор на НАП. В първата заповед е прието, че извършените от служителя деяния изпълват състава на дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 5 ЗДСл - неизпълнение на служебните задължения по длъжностна характеристика, неспазване кръга на служебните правомощия, извършвайки нерегламентирани достъпи до информационните масиви на НАП и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. С втората заповед е прекратено служебното правоотношение на С. Х.. С обжалваното решение са отменени заповедите като незаконосъобразни. За да постанови този резултат, съдът приема, че административните актове са издадени от компетентен орган по смисъла на чл. 13а ЗНАП. При издаване на оспорените заповеди са спазени изискванията на чл. 97 ЗДСл, съответно на чл. 59 АПК, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е и процедурата, предвидена в ЗДСл за налагане на дисциплинарно наказание. Спазен е срокът по 13а, ал. 2 ЗНАП. Съдът е приел, че безспорно от доказателствата по делото се доказва по несъмнен начин описаната фактическа обстановка в атакуваната заповед за налагане на дисциплинарното наказание, но описаните нарушения не осъществяват състава на дисциплинарните нарушения „неизпълнение на служебните задължения“ и „неспазване кръга на служебните правомощия“. Посочил е, че дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено за неизпълнение на служебните задължения; неспазване кръга на служебните правомощия; неспазване на правилата на КПСДА за съставяне на 89 броя фиктивни протоколи като първи съставител и 20 броя като втори съставител, които според дисциплинарнонаказващия орган са довели до по-висока оценка на работата на служителя, респективно повече ДВПР; както и за 154 броя нерегламентирани достъпвания до архивирани протоколи относно преминали ТС през граничните пунктове, издадени през 2023 г., посредством справка „Повторен печат на протокол" от ИСФК с оглед съставяне на фиктивни протоколи за преминали ТС. При така установеното съдът извежда извод, че служителят не е осъществил състава на визираните дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 3 ЗДСл. На следващо място съдът обосновава извод за осъществен състава на описаното в заповедта дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл, тъй като безспорно осъществяването на нерегламентиран достъп (за фиктивни служебни цели) до данни в ИМ на НАП сочи на извод за неспазване на Етичния кодекс на служителите в НАП, с което е уронен престижа на държавната служба въпреки отсъствието на настъпили други вредни последици. Съдът посочва, че чрез нерегламентираните достъпвания държавната служба се злепоставя пред трети лица – служители на Гранична полиция, по чиито доклад започва проверка по случая. След анализ на разпоредбата на чл. 91 ЗДСл решаващият съд е изложил съображения, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание при обсъждане на въпроса за определяне вида и размера на дисциплинарната наказание не е коментирано въздействието на нерегламентирания достъп върху държавата служба и гражданите и кумулативното прилагане на предпоставките на нормата на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, не е взето под внимание и цялостното служебно поведението на наказания служител – неговата продължителност, отсъствието на друго укоримо поведение от служителя през дълготрайния му трудов и служебен стаж, което прави обжалваната заповед немотивирана и несъобразена с формалните изисквания на закона. Поради това е приел, че най-тежкото дисциплинарно наказание, предвидено в ЗДСл се явява несъразмерно тежко съобразно критериите на на чл. 91, т. 1 - 4 ЗДСл. Съдът е посочил, че незаконосъобразността на заповед № З-ЦУ-ЗО-202/14.02.2025 г. обуславя незаконосъобразност и на последващо издадената заповед № 392/18.02.2025 г., с която служебното правоотношение на оспорващия е прекратено поради налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“. Решението е правилно - постановено е при коректно установени фактически обстоятелства и точно приложение на материалния закон. Правните изводи на съда съответстват на фактическите констатации и решението му не е необосновано. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение, изводите му са логични, взаимосвързани и последователни. Съдът приема, че с процесните деяния е осъществено само нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл-неспазване на Етичния кодеккс на служителите в НАП. Изводът на съда е правилен. Дисциплинарната власт е проявление на йерархическата власт, която даденият орган има в съответствие с принципа на йерархичност (субординация), въз основа на който съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за администрацията (ЗА) е изградена държавната администрация. Тази йерархична подчиненост или субординация предпоставя и принципа на целесъобразност и на следващото се от това свободно усмотрение за дисциплинарното наказване. Дисциплинарните нарушения, за разлика от престъпленията, не са numerus clausus. Те са посочени от законодателя само като общо съдържание, като във всеки конкретен случай дисциплинарнонаказващият орган трябва да докаже, че конкретното деяние осъществява фактическия състав на някое или някои от посочените видове дисциплинарни нарушения. Издаването на един индивидуален административен акт, без да са налице материалноправните предпоставки за неговото издаване, прави акта незаконосъобразен, а не издаден без правомощие, т.е. нищожен. Разпоредбите на чл. 89, ал. 2, т. 1 и 3 ЗДСл визират две самостоятелни категории дисциплинарни нарушения – неизпълнение на служебните задължения и неспазване на кръга на служебните правомощия. Првилен и обоснован е изводът на съда, че тогава, когато един държавен служител, който упражнява правомощията на административен орган, има по закон компетентност да издава акт със съдържание като издадените, респ. да осъществява достъпвания до системата, той не излиза извън кръга на служебните си правомощия, когато издаде въпросните протоколи или осъществи достъпвания при липса на законовите предпоставки за тяхното съставяне, респ. достъпвания. В тази хипотеза той изпълнява служебните си задължения, защото именно в кръга на служебните му задължения влиза изискването за издаване на акта и осъществяване на достъпвания при наличие на материалноправните предпоставки. Неспазване на кръга на служебните правомощия ще има тогава, когато държавният служител няма правомощието да издава съответен акт, но въпреки това го е издал и няма правомощия да осъществи достъпвания и въпреки това ги е осъществил. Издаването на незаконосъобразен индивидуален административен акт от компетентен орган не е издаване на акт извън компетентността на органа. С оглед на горното съдът правилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 3 ЗДСл. Правилно е установил фактите по делото и въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи за характера на процесните деяния – те не осъществяват състава на дисциплинарните нарушения - неизпълнение на служебните задължения и неспазване на кръга на служебните правомощия. Правилен и съответен на доказателствата по делото е изводът на съда, че безспорно от доказателствата по делото са се установили извършените действия от С. Г. Х., квалифицирани от ДНО като неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, с което е осъществил дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл и съответно установяване на дисциплинарното нарушение, извършено виновно, обуславя налагането на дисциплинарно наказание. Обоснован е и изводът на първоинстанционния съд, че допуснати нарушения по чл. 91, ал. 1, т. 2 - т. 4 ЗДСл са съществени и водят до незаконосъобразност на заповедта. В административния акт не са изложени мотиви във връзка с определяне на наказанието в съответствие с изискванията на цитираната разпоредба, за цялостното изпълнение на служебните задължения от служителя Х., предходно наложени наказания, респ. липса на такива и формата на вината, т.е. липсва обосновка и не е извършена преценка защо се налага най-тежкото дисциплинарно наказание. Разпоредбите на чл. 91, ал. 1, т. 2 - т. 4 са цитирани формално в заповедта, което сочи на липсата на персонално извършена преценка за вида на следващото се дисциплинарно наказание. Следователно заповедта и в тази част не съответства на формалните изисквания на закона. Изложеното сочи на допуснатите нарушения във формата, които са от категорията на съществените и обосновават материална незаконосъобразност на заповедта съгласно чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК. Правилно решаващият съд е приел, че незаконосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е обосновала и незаконосъобразност на последващата заповед, с която е прекратено служебното правоотношение, поради което същата правилно е отменена. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответната страна също не се дължи присъждане на разноски, тъй като освен заявено искане за присъждане на разноски в писмения отговор не са представени доказателства за направени такива, нито е представен списък за разноските по реда на чл. 80 ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение